Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2009 11:11 - Най-важно бе народът да се изправи! (реплика към блогърa ZAPREHODA)
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 7148 Коментари: 13 Гласове:
9

Последна промяна: 22.09.2009 02:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 С Вас сме хора от едно поколение, живели сме в една и съща държава, дори в определен момент сме се разминавали на Главната в Пловдив, а спомените и възприемането на всеки от нас за годините на т.н. „социализъм” в България са коренно различни.
Както днес  са различни мненията за живота от гледна точка на преуспелия „бизнесмен” и на прокудения на гурбет нещастник.
За мое огромно съжаление (или радост) аз нямам леля с апартамент в центъра на София, или жилище на пъпа на Пловдив, като бебе не съм повиван с чисти пеленки, а с изпокъсани парцалки, не съм имал възможността да играя безгрижно от сутрин до вечер, а като дете съм се бъхтал почти денонощно на широкия кър.
Помня ранното си детство с един постоянен недоимък, с безпирна, изнурителна, полска работа на възрастните, към която бях „привлечен” по естествен начин към петата си годинка.
Спомням си как по това време, все още с обута поличка, за да пишкам, без да притеснявам възрастните, тичах по цял ден след овцете или другия добитък, оставен на моята грижа.
По-късно, когато поотраснах, ми бе присъден статус на пълноценен селскостопански работник, без разбира се, някой много-много да ме пита какви са моите съкровени желания.
Паралелно тръгнах на училище, тъй като новата власт бе решила, напук на протестите на възрастното население (губеше се сериозна част от работната ръка), да въведе задължително образование за децата на нова България.
Тук е уместно да спомена, че до тогава рядко някой умееше дори да се подписва камо ли да чете и пише, а да не говорим за такива възвишени действия като да държиш книга в ръка, или да слушаш концерта на известен изпълнител, пък бил той и българин.
Единствената културна програма, която си устройваха селяните, бяха „самодейните концерти" по време на балирането на тютюна, който между другото тогава даваше доход, колкото да не пукнеш от глад.
За мен, влизането в класната стая бе като откривателство, като намиране на безценно съкровище, което е било заключено с девет ключа и пазено до момента само за богоизбрани, живеещи някъде далече от нас.
И започнаха вълнуващи дни, всеки ден научавахме по нещо ново, прибирахме се в къщи и старите ни баби, под навъсените погледи на бащите ни, слушаха с по детски зейнала уста, нашите разкази, донесени от училище.
Каква гордост изпитвах само. Бях първият от големия ни род, който можеше да се оправя с книгите, който усети един нов живот, отдалечен на столетия от мизерното ни средновековно съществуване, което постепенно се сменяше с една радост от ежедневието, с една надежда, че от тук насетне винаги ще имаме хляб, който толкова бе липсвал на поколения наред.
Разбира се, заедно с училище продължаваха и кърските работи, тъй като хората не знаеха да разчитат на друго препитание, не можеха да правят нищо друго освен да браздят земята с железните си рала и мотики.
Като днес си спомням как през лятото жънехме и вършеехме с конете, които се запъхтяваха от силното слънце, но пореха напред, подлашени от ударите на камшика. Вечер, когато слънцето се скриваше и хората можеха да си отдъхнат за няколко часа, аз подкарвах конете на нощна паша високо в планината, където тревата бе по-нежна и лесна за отскубване.
Почти през цялата нощ оставах буден и нащрек, притиснат от тъмните звуци на спящата планина и от разказите за мечки-стръвници и кръвожадни вълци.
На другия ден работата на полето продължаваше и въпреки, че вече бях на около 12-15 години, все още нямах абсолютно никаква идея, че може да има и духовен живот, свързан със забранена или черна, или бяла,или естрадна музика.

Виновни ли сме, че векове наред, огромната част от българския народ, е живяла скотски, безпросветен живот, въпреки кървавата пот, стичаща се по лицата и сърцата на поколения измъчени хора.


В края на началното ми образование ни събраха, най-будните и горящи в знанието деца, и ни предложиха държавата да ни обучи до завършване на средното ни образование. Бяхме първия випуск на селското ни училище и честта да се изучим и по-нагоре се падна точно на най-будните от нас.
Ясно е, че баща ми не е бил нито партизанин от някой отряд, нито пребоядисал се в червено „бранник”, а прост селянин от широката Родопа планина.
Казвам държавата ни изучи, защото нещата изглеждаха точно по този начин. Нас ни извадиха от семейното гнездо и ни отведоха в големия град. В Пловдив бяхме настанени в Родопския пансион, където през всички години държавата ни осигуряваше храна, дрехи, тетрадки и учебници. По време на обучението дори получих саксофон, който много си обичах, но който трябваше да върна при завършване, за да може друг да го използва след мен.
По време на пребиваването ми в града на тепетата, научих и разбрах много неща, получих цивилизационен тласък, открих нов свят. Всичко за мен бе едно непрекъснато усвояване, научаване, преодоляване.
Наваксвахме вековна изостаналост: за първи път влизахме в театър, на кино, някои и в опера.
Завърших педагогика. Бях постигнал това, за което бях изпратен в града. Бях получил образование, което трябваше да предавам като щафета на новите поколения мои съселяни, които идваха след мен. И аз се отдадох изцяло на своята професия, с цялата сила на младежкия си дух и дръзновение.
Тъй като от Пловдив се завърнахме наколко обучени учители, момичетата сред нас останаха да преподават в нашето сравнително голямо село, а аз като мъж, бях разпределен в една съседна махала, където също бе открито ново училище, за всеобща радост на простичкия народ.
Така минаха няколко години. Битът на всички се променяше пред очите ни. И всички промени бяха само за добро. Дори колективизацията не бе толкова тежка, защото когато човек няма нищо, или почти нищо, той не губи кой знае какво от обобществяването на земята.
След като минаха десетина години и хората вързаха месо по кокалите, се усети една сигурност и предвидимост за настъпване на още по-добри времена. Един по един хората започнаха да събарят пясъчните си колиби, където досега бяха живели с животните и да строят кубични каменни къщи, покрити с истински червени керемиди, а не със слама или тикли.
Всички деца продължаваха обучението си и след осми клас, дори се случи чудо: някои записаха висше и станаха уважавани лекари, адвокати, икономисти, инженери.

Беше осъществена истинска културна революция. Забрадките и фереджетата бяха заровени в сандъците и оставени като спомен от едно безвъзратно (как искрено се надявахме да е така) отминало време.

Хората върнаха изконните си български имена, придобиха самочуствие на най-работливите, най-упорити и борещи се българи. Нашите песни станаха общонародни, на всяка сватба от Сандански до Шабла се чуваше Руфинкината, мелодиите ни полетяха в космоса, хората се възгордяха и разбраха, че животът не е само мъки и страдания.

Селата ни в Родопите се преобразиха и възродиха. Жените раждаха деца. Имаше майки-героини, които се радваха на всеобща почит и уважение.

Навякъде бяха построени нови училища със свръх съвременно оборудвани кабинети по биология, химия физика, трудово обучение и т.н.

За всички деца се предлагаше почти безплатна храна в училищния стол, която бе толкова добра за нашите представи, че половината село стана клиент на столовата, носейки храна за вкъщи с прословутите канчета.

Физкултурните салони в училищата бяха с размерите на днешната зала Триадица в София, цялостната спортна база бе на нечувано ниво, което даде невероятен подем на спортния начин на живот на нашите младежи.

Тогава сред учениците не бе модерно да се пуши тютюн, алкохолът бе абсолютно табу, дрога бе дума, която никой не знаеше.

Големи читалища никнеха като гъби,откриваха се селски библиотеки, кипеше културен живот.

Построиха се магазини, където можеше да се купи всичко необходимо, въпреки че хората по навик от вековете продължаваха да отглеждат по една крава и понякога две-три овчици.

Възрастните се дивяха на промените и често разказваха на внуците си, че такъв боллък никой не е виждал, но предупреждаваха, че толкова хубаво не може да е на хубаво.

В малкото ни село от хиляда и двеста жители бе изградена местна болница със собствен квалифициран персонал от местни лекари и сестри. От началото на седемдесетте години в тази болница бе открито дори родилно отделение, където се раждаха нашите деца, без за всичките години да има нито един случай на смърт на пациент или лекарска небрежност.
И това ставаше високо в планината, там нещата се случваха реално.

Все повече хора изоставяха летните кърски задължения и ги заменяха с дълга почивка на морето. За тези, които не можеха да си го позволят, техните деца бяха организирани в морски лагери на изключително атрактивни, дори смешни цени.

Асфалтовите пътища започнаха да заместват прашните родопски пътеки. Семействата се обзаведоха с коли, напълниха къщите си с покъщнина.

Всеки търсеше повод да празнува, защото всичко бе изключително достъпно: храна, дори по-луксозна, напитки, оркестри и музика.

Тези оркестри изживяха истински разцвет и не смогваха да се местят от сватба на войнишко изпращане или празник за новородено (смидаль).

Животът си вървеше, с годините старото, живяло в нищета поколение, започна да отстъпва място на следващите по човешката редица, щафетата бе предавана на хора, невидяли глад и беднотия, отчайващо и унизително скотско съществуване.

Дойде поколение, което слушаше с пренебрежение брътвежите за недоимък - постоянен спътник за поколения наред.

Та кой да повярва на такива приказки, когато реалността бе такава, че стопаните мързелуваха да осигуряват фураж и хранеха животните си с обикновен хляб, просто цените бяха безумно ниски, за да се напъва някой да прави излишни усилия, та да пести.

Все повече материалните вещи започнаха да обладават съзнанието на хората. Новата кола трябваше задължително да е корекомска, касетофона – Хитачи, телевизора – Сони.

Стигна се до абсурда никой да не иска българска стока, въпреки че тази стока бе произведена от нас самите, в нашите нови фабрики и заводи, с модерна за времето си техника и технологии.
Но НЕ, модата бе всичко да е западно или японско.

Стигна се до абсурда работните панталони на американската работническа младеж, т.н. дънки да станат бленувани за цели поколения младежи, които даваха мило и драго, за да получат ценния артикул.

Прословутата западна музика, която и там е утеха за най-онеправданите класи, стана символ на някакъв измислен и странен протест срещу поколението на бащите, измъкнало България от калта и вкарало я в лоното на цивилизацията.

Днес, когато се сещам за тогавашните буйни младежи, осигурени с всичко необходимо, практически без да се напъват сериозно и станали днес угрижени гастарбайтери в испанските плантации и гръцките портокалови масиви си мисля:

„Дали и сега тази страстна вълна на бунт ги събужда понякога, за да възразят с нещо на суровите си плантатори и дали намират по някое скътано евро, за да отскочат до любимите си, но „забранени” някога метълски и всякакви други хай-групи, продължаващи да дефилират по сцени и стадиони ”.

Да, това бе изиграното поколение на България, което израсна с чашата топло мляко и гарантирано образование, и което почиваше безплатно в ученическите лагери, но тайно слушаше Бийтълс.

Днес  то брои дребните си стотинки, за да хапне една шкембе-чорба или мие някой европейски булевард, за да нахрани гладните си деца, оставени далече в родината-мащеха, на произвола на всякакви пласьори на временно човешко щастие, или на дилъри на бяла робска плът, на нашата българска плът.

Май ни прекараха, за някоя и друга лъскава играчка ни накараха да продадем душите си….

……и съдбите си!


P
.S. Разказът е на човек над шестдесетте, живял в най-страшното и мракобесно време за България!




Гласувай:
9



1. injir - Колелото на историята се въртяло. И ...
21.09.2009 11:24
Колелото на историята се въртяло. И преповтаря и добро, и лошо.
цитирай
2. alison - Невероятно е
21.09.2009 13:24
Как така стройно и без многословие ,сте го описал тоя български живот наш!
Възхищавам Ви се!
...И си мисля ,ако всички можеха да си дадат такъв СБИТ , ОБЕКТИВЕН отчет на изминалите години ... дали могат да обърнат ,поне леко,това колело на историята?
И живота на тоя народ да потече в истинското русло на реката,вместо да потъва в жадната за влага чужда пустиня ... и да чезне там.
цитирай
3. анонимен - Най-голямата болка на народа е,
21.09.2009 14:53
че се срина всичко постигнато - не само лошото, но и доброто. Вместо да вървим напред, ние се върнахме десетилетия назад и сега икономическите данни се сравняват с тези от 89-та година, вместо с данните на другите страни, както преди "ноемврийския преврат" се сравняваха с данните на 1939-та година. Много добре сте описал живота в малките населени места.
цитирай
4. puk - И каква излезе тя - комунистите ни ...
21.09.2009 16:15
И каква излезе тя - комунистите ни направиха училища и ни ограмотиха. Интересно ония, дето не са имали щастието 45 години да се радват на социализЪма, как и те имат училища.
цитирай
5. анонимен - На мен ми харесва едно сравнение
21.09.2009 16:37
на отношението ни към живота с шофьорското място. Шофьорът разполага с голямо стъкло пред себе си за да вижда целия път напред и само малко огледало за обратно виждане. Мисля, че трябва да спрем да се ровим в миналото, да се обвиняваме или оправдаваме с византийското, турското, комунистическото и т.н. робства. Още повече, че става ясно, че и миналото ни е манипулирано. Трябва да осъзнаем с какво разполагаме в момента и да решим как ще вървим напред.
цитирай
6. lutsky - Глупости...
21.09.2009 16:52
Човешкото племе е мързеливо и алчно. Комунизма не нахрани ... а ОХРАНИ хиляди и ги превърна в добитък, който сега грухти и си иска помията от едно време... Е, имаше и добри страни... но в никой случай храненето на свинете с хляб не е една от тях.

цитирай
7. анонимен - Комунизъм
22.09.2009 07:14
Разбира се, когато си дошъл от село и "волно си бягал по поляните с кравите", Пловдив няма начин да не ти се е видял като Ню Йорк. Само че в Плодвив е имало култура и преди социалзЪма на бай Тодор, а будните деца от село са ставали банкери и преди 1944. Селянията, байно, си е селяния, дори и сега. Комунизмът не е измислил електричеството, нито топлата вода, нито бирата. Човешкият прогрес е вървял само и единствено благодарение на индивидуализма, на личността и на стремежа за изява. Същият социализъм, който така умилително си спомняш от висините на 60-те си години създаде Беляне, разстреля, унищожи и заличи предреволюционната интелигенция на България, направи хората еднакво мързеливи, обезлюди селата и превърна иначе трудолюбивия българин тунеядец. Сега не е виновна демокрацията, а изкривената от социализма натура на една непознала богатство и индивидуализъм нация. Никога техниката в България не е била модерна защото модерно е било винаги това, което се произвежда в индивидуалистичния Запад с неговите либерални устои. Хората не са, не могат и няма да бъдат еднакви защото се разждат различно умни - ако аз имам мозък не мога да съм на едно ниво със средностатистическия тъпак.Равни можем и трябва да сме само пред закона. А твоите вопли за старите времена не са защото те са били по-хубави, а защото си бил млад и всичко ти е било лесно. Сега си стар и ти е мъчно за младостта ти. Разбираме те.
цитирай
8. lutsky - До #7
23.09.2009 21:48
Браво ... :) ... именно...
цитирай
9. alison - Пак същото
24.09.2009 00:00
Селяни ,граждани...
Социализъм ,капитализъм...
Белене,Битълс...
Преливане от пусто в празно!
Старост,младост!
Или си човек или не си!
Където е текло-пак ще тече.
Ако сам не си помогнеш ,никой няма да се сети за теб.
Стойте си ,блейте си ,едни за царя ,други за ,Тошко...мечтайте си ,а децата ни !?
Отидоха пак по гурбети!
Защото тук ,странно как, се издигат във властта само алчни и егоистични хора!
цитирай
10. анонимен - от село
29.09.2009 15:43
АЗ СЪМ ОТ РОДОПИТЕ И ПРЕЗ 1989 Г. В МОЕТО СЕЛО ЖИВЕЕХА 1500 ДУШИ,ЗАЩОТО ИМАШЕ РАБОТА, ИМАШЕ ПОМИНЪК ЗА ВСИЧКИ,А СЕГА ЗА СЪЖАЛЕНИЕ СА ОСТАНАЛИ ОКОЛО 300 ЧОВЕКА ВСЕ ВЪЗРАСТНИ ХОРА.ЗА КАКВО ГОВОРИМ ТОГАВА.КОМУНИЗМА ПОСТРОИ, А ДЕМОКРАЦИЯТА УНИЩОЖИ!!!
цитирай
11. анонимен - я, ква хубава комунистическа /сиреч - малуна/ статийка :)
02.05.2010 10:50
"Тук е уместно да спомена, че до тогава рядко някой умееше дори да се подписва камо ли да чете и пише, а да не говорим за такива възвишени действия като да държиш книга в ръка, или да слушаш концерта на известен изпълнител, пък бил той и българин."

Ми те наследниците на тия неграмотници управляваха страната, затва се стигна до тоя резултат. ))))))))

Най-ми харесаха думите ти за майките-героини, които всички уважавали. :) Сигурен съм, че са гу уважавали - толко е.ане не всеки може да понесе :)

Абе с една дума - речи му комунист и не го обиждай повече. :)
цитирай
12. novpisak - Това е същественото
05.03.2011 20:11
Това е същественото от последния половин век, което трябва да се опази като хроника. Липсва моментът на политическата спекулация, но пък тя полека-лека избива изпод бутафорното покривало. Проблемът е, че това не достига до главите на най-новото поколение, което е разслоено и в преобладаващата си част отчуждено от най-близката ни история - амнезия, чалга, безперспективност. Поздравления за доблестта и последователността.
цитирай
13. durankev - Минало незабравимо....
13.02.2018 21:41
Не може да не се почувстваш съвременник на тези изповеди, да не си спомниш с умиление за "онова време", но да проклинаш настоящето!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825669
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев