Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2019 20:20 - „Социализъм без хора, възпитани в братство, е дървено желязо”
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 709 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 18.06.2019 20:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
„Социализъм без хора, възпитани в братство, е дървено желязо” са известни думи на Рудолф Щайнер, цитирани от Маргарита Волошина в книгата й “Зелената змия”. Защото до истинските свобода, братство и равенство хората ще достигнат по еволюционен път едва през следващата шеста културна епоха (3573 - 5733 г.). Опитите за насилствено налагане на социализъм чрез революции, партизански движения и под., каквито ние българите преживяхме през ХХ век, произлизат от ариманичния импулс да се внесе прибързано в настоящето нещо, на което времето още не е дошло. В следната лекция по историческа симптоматология от 1918 г. Щайнер говори между другото и за социализма и за това какво е необходимо да развива човечеството, за да стигне до него.    

Из лекция от 3. ноември 1918 (СС 185 “Историческа симптоматология”)  

„Днешните социалисти още нямат понятие какво е свързано, какво трябва да бъде свързано с истинския социализъм, който ако се развива правомерно, ще достигне до определен завършек едва през четвъртото хилядолетие. Преди всичко е важно този социализъм да се развива заедно с едно правилно усещане за същността на целия човек, на физическия, душевния и духовния човек. Нюансите ще бъдат внесени от отделните етнически и религиозни импулси, които ще дадат своя принос, за да бъде разбран човекът в неговата троична организация като тяло, душа и дух. Изтокът с Русия ще се погрижи да бъде разбран духът. Западът ще се погрижи да бъде разбрано тялото. Средна Европа ще се погрижи да бъде разбрана душата. Но това всичкото, разбира се, се смесва. То не бива да се схематизира и категоризира, а в него трябва да се развие истинският принцип, истинският импулс на социализма.   

Какъв е този социализъм? Истинският импулс на социализма се състои, както наскоро изложих, в това хората действително да успеят да осъществят братството (в широкия смисъл на думата) във външната социална структура. Истинското братство, естествено, няма нищо общо с равенството.  

Вземете например братството в семейството – ако единият брат е на седем години, а другият току-що е роден, не можем да говорим за равенство. Братството трябва първо да бъде разбрано. Но това е, което трябва да се реализира на физическия план – на мястото на днешните държавни системи по цялата земя да се създадат организации, наситени с братство. За сметка на това от външната, от държавната организация и от подобните й организации следва да излезе всичко църковно и религиозно. Това трябва да стане кауза на душите, да се развие в напълно свободно съвместно съществуване на душите. Успоредно с развитието на социализма трябва да върви абсолютната свобода на мисълта по отношение на всички религиозни въпроси.   

Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация го е докарал дотам да може дa каже, че религията е личен въпрос. Но това той зачита горе-долу толкова, колкото един разярен бик зачита братството, като се засили срещу някого. Тук няма и най-малкото разбиране, защото самият социализъм в днешния си вид е религия; той се практикува по съвсем сектантски начин и проявява изключителна нетолерантност. Значи успоредно с този социализъм трябва да има истински разцвет на религиозния живот, което се основава на факта, че религиозният живот на човечеството е свободно дело на души, действащи съвместно на земята. Помислете си кaк неимоверно много се работи срещу еволюцията. Първо трябва да се действа срещу нея, за да може после за известен период да се работи в смисъла на еволюцията, после пак ще дойде обратният удар и т.н. Това Ви го обясних при разглеждането на общите принципи на историята - че всичко се създава, за да може пак да умре. Помислете как се е действало против успоредното развиване на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, който, като говорим за държавата, може да възникне само в рамките на държавното обединение! Ако действително цари социализъм, в държавната организация религиозният живот не бива да играе абсолютно никаква роля, а само сред хора, живеещи заедно като души, напълно независими от организация…  

Друго, което трябва да се развива заедно със социализма, е от областта на духовния живот - еманципацията на всеки стремеж към духа, независимо от държавната организация. Абсолютен отказ от това да се натиква науката и всичко, свързано с нея, в казарма. Това е необходимото. Онези разпръснати по света казарми на науката, които се наричат “университети”, работят най-много против това, което напира да се развие през петата следатлантска епоха. Зaщото както в религиозната област трябва да цари свобода, така и в областта на познанието следва да се направи възможно за всеки човек да участва наравно с другите в развитието на човечеството. Ако социалистическото движение иска да се развива по здравословен начин, то в никоя област на познанието не бива да съществуват привилегии, патенти, монополи. Тъй като днес сме още много далеч от това, което имам предвид, не е необходимо да Ви давам пример за възможностите да се избегне тази казарменост на науката и да се доведе всеки човек до участие в еволюцията. Защото то ще бъде свързано с дълбокопроникващи импулси, които ще се развият във възпитанието, в цялото отношение на хората един към друг. Но ще стане така, че всички монополи, привилегии, патенти, отнасящи се до притежаването на духовни познания, ще изчезнат и ще остане само възможността човек да прояви всестранно и във всички области съдържанието на духовния си живот –  според това колко силно е залегнал той в човека и колко силно се проявява в него. Във време, когато е налице все по-голям стремеж към монопол,  например на университетските професори върху медицината, когато във всевъзможни други области искат да регламентират и организират всичко, не е необходимо да навлизаме в подробностите на духовното равенство, защото още сме много далеч от него и повечето от нас имат достатъчно време да изчакат следващата си инкарнация, ако се стремят към пълно разбиране на онова, което има да се каже по въпроса. Но разбира се, началото може да се положи навсякъде.   

И така, в наше време човечеството може само да носи в съзнанието си импулсите, които вървят, социализма, който съществува, осъзнавайки, че трябва да се развиват успоредно свободата на религизното мислене и равенството в областта на познанието. Познанието трябва да изравни хората - както се казва в поговорката, “Пред смъртта всички сме равни”, защото то води в бъдещето, тоест в свръхсетивните светове, към които ни води и смъртта. Както смъртта не може да се монополизира и патентова, така не може да се монополизира и патентова познанието. И ако все пак това се прави, то се създават сегашните мними носители на познанието.    Естествено, това не се отнася до отделни хора, а до онова, което е съществено за епохата – формирането, социалното оформяне на епохата. В нашата епоха, в която се проявява упадъкът на буржоазията, днес има отслабване на съпротивата към онова, което е против еволюцията…  

Поглеждайки назад към казаното от мен, ще видите, че днес на физическия план съществува нещо, което всъщност би трябвало да принадлежи на душата и духовния човек, докато на външния физически план всъщност иска да излезе братството. На физическия план е заявило за себе си и се проявява във външната организация нещо, на което не му е мястото точно там. Разбира се, то се отнася до физическия план, доколкото хората пребивават там и то живее в душите им, но то не му принадлежи в смисъл да се организират хората на физическия план. На външен план религиите например трябва да бъдат изключително и само общности на души, а не външно организирани общности. Училищата трябва да бъдат организирани по съвсем друг начин, най-вече не бива да бъдат държавни и т.н. Всичко това трябва да произлиза от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество.    Поради това, че в действитeлност нещата се преплитат, вмъкват се едно в друго, днес е възможно например социализмът често да бъде противоположното на своя принцип. Той е тираничен, жаден за власт, иска да сграбчи всичко. Вътрешно той всъщност е борец срещу неправомерния княз на този свят, защото неправомерният княз на този свят се явява тогава, когато Христовият импулс и въобще духовността се организира външно според държавните принципи, когато не се задоволява с това външната организация да бъде само социално братство.    Виждате, че се докосваме до въпроси, които днес стават неудобни за човечеството, щом се засягат най-важните, най-съществените въпроси на съвремието. Но е необходимо те да бъдат разбрани, да бъде вникнато в тях. Защото само ако човек ги осмисли, ако се проникне с разбирането им, ще може да излезе от днешната катастрофа. Това трябва да го повтарям отново и отново. Само като познаем импулсите, които могат да бъдат открити по разгледания от нас начин, ще можем да работим за истинската еволюция на човечеството.”    



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824796
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6146
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031