Не ме оставяй в този свят, където истините
с истинна нагласа ли си може и да са лъжи
където
сме осакатили толкова любови
бидейки от тях осакатени
танцуваме на инвалидни столове 
върху опитомения живот
не ме оставяй в този свят, където пак подносваме
на чувствата си старите обувки
и пак не можем като хората да влезем във обувките на другия
а само стига ни да знаем че вече в шкафа НАШ стоят
не ме оставяй в този свят, където във сърцата има място
само колкото да капнем капчица от себе си
или от рохипнол, за лека нощ,
но втората прелива, няма място втора капка
да се вмести-пълни сме със самота
не ме оставяй в този свят където крача
между птици живи захаросани на пътя ми
да гледам как живота във очите им, излиза на сълзи
и бори се да разтопи
захарта в която сме пленили всичко
не ме оставяй в този свят където
се целуваме единствено със себе си,
макар и устните ни да допират другите
не ме оставяй нелегално
да влизам в катафалките
и да заспивам
във ковчезите
за да сънувам пак трупа на доброта до смърт уплашена,
отминала,
и през пръстта
да гледам живата ни, дето е недоубита
   ""доброта""
не ме оставяй в този свят където клетките
пазят ни от робство,
а чувствеността е
най-висшата безчувственост
не ме оставяй в този свят където има обич колкото
да стигне да изпитваме вина, че обич нямаме
апък надеждата за утрешния ден е само
с достатъчно талант да изиграе днешния
така постъпил с вчерашния, който, 
така постъпил е със по-предишните
не ме оставяй в този свят единствено крепящ се
на мечтите ми за други светове
не ме оставяй на парчета
на тях да си порязвам пак езика
закусвайки месата си
не ме оставяй в този свят изгубена
с табели от откъснати ръце
сочещи единствено натам
където няма радост
а няма и дори тъга
и нас ни няма
не ме оставяй в този свят ,
                                                   не ме оставяй, Боже,
                                                                                             в собственото ми сърце.

Амин!