Факти относно Крим и защо е в смут

            Със своето мултинационално общество и дълга история на завоевания, Кримският полуостров винаги е бил кръстопът на култури – и развъдник на конфликти. Посред украинския смут, всяка етническа група в Крим има свое виждане за бъдещето на региона.

            Какво е Крим? 

            Известен днес като Автономна република Крим, вдаденият в Черно море живописен полуостров е от векове колонизиран и завладяван от империи и номадски племена. Гърци, скити, византийци и генуезци оставят следи от присъствието си по археологически обекти и географски названия.

            Руската империя анексира територията на Крим в последната четвърт на 18-и век след поредица кървави войни с Отоманската империя.

            Като част от Кючук-кайнарджийския мирен договор, Кримското ханство, преди това подчинено на отоманците и известно с постоянните си жестоки нападения в източните славянски земи, попада под руско влияние. Скоро императрица Екатерина Велика анексира Кримското ханство, кръщавайки го Таврическа губерния.

            Мнозина родени в Съветския съюз си спомнят с носталгия училищните лагери и екскурзиите в курортите на полуострова.

            Кой живее там сега?

            Днес мнозинството от жителите на Крим са етнически руснаци – почти 1,2 млн. или около 58,3% от населението, според преброяването от 2001 г. Около 24% са украинци (около 500 хиляди) и 12% са кримски татари. Но в най-големия кримски град, Севастопол, намиращ се в отделен от Крим регион, има много малко кримски татари и около 22% украинци. Останалите над 70% са руснаци.

            97% от кримското население използва руския като основен език, според изследване на Киевския международен институт по социология. Едно от първите решения на временното правителство в Киев удря директно Крим, отменяйки закон, който позволява руския и други малцинствени езици да бъдат признати за официални в мултикултурни региони.

            Какво се случва сега?

            След прогонването на украинския президент и установяването на временно правителство в Киев, руското мнозинство започна да протестира пред регионалния парламент, призовавайки местните депутати да не подкрепят правителството. Те искат автономният регион да върне своята конституция от 1992 г., според която Крим може да има свой президент и независима външна политика.

            Парламентът на Кримския автономен регион предстои да обяви в сряда официалната си позиция спрямо новата власт в Киев. Меджлисът* на кримските татари се противопостави остро спрямо провеждането на парламентарно заседание по въпроса, изразявайки подкрепа на новата централна власт. През 2012 г. членове на Меджлиса участват в парламентарните избори като част от блока на Юлия Тимошенко и те остават активни поддръжници на революционното правителство в Киев.

            Две отделни групи от по няколко хиляди протестиращи се изправиха едни срещу други пред парламентарната сграда в кримската столица Симферопол. Двама души загинаха в резултат на сблъсъци, а около 30 са ранени, преди председателят на Мейджиса Рефат Чубаров да помоли протестиращите да се разотидат мирно. Докато Мейджисът представлява около 20 процента от малцинството, те твърдят, че са гласа на цялото татарско население. Всъщност, много кримски татари участваха в протестите на страната на про-руските сили.

            По примера на Киев се сформират бдителни групи за предотвратяване на провокации и около 3500 души вече патрулират по улиците на Крим заедно с полицията.

            След като централното правителство в Киев разпусна специалните сили „Беркут”, новата власт в Севастопол отказа да се подчини и предложи подслон за офицерите и семействата им, които се чувстват застрашени. По-рано Севастопол избра нов кмет, след като населението изгони местното правителство, което се опита да се задържи на власт като се подчинява на новите управници в Киев.

            Последствия от смяната на властта в Киев

            Вълненията в Кримския автономен регион започват след като новите украински власти отменят закон, даващ правно основание за използването на малцинствени езици, включително руски. Законът от 2012 г. позволява на преобладаващо рускоговорящите региони на Украйна да използват руски език в бизнеса, образованието и други сфери. Официално Киев предложи и инициатива, която да забрани длъжностни лица от предишния режим да заемат държавни постове.

            Премахването на регионалния език породи спорове в Украйна. Дори в най-националистически настроените западни региони някои хора надигнаха глас срещу реформите. В крепостта на крайнодясната опозиция Лвов граждани обявиха ден на руския език, призовавайки местните да говорят на руски в този ден, в знак на солидарност с руското население на Украйна.

            Как Крим е отделен от Русия?

            През 1954 г. съветският лидер Никита Хрушчов, етнически украинец, взема решение Кримският полуостров, който е руска територия, да бъде присъединен към Украинската ССР. След разпада на Съветския съюз Хрушчовият „подарък” е широко критикуван от много руснаци, включително от мнозинството в Автономна република Крим. Към объркването се добавя статутът на съветския град Севастопол, който не само остава най-големия кримски град, но е и от стратегическо и военно значение. През 1948 г. той е отделен в отделен регион, пряко подчинен на Москва. Служейки като важна съветска военноморска база, той остава „затворен град” години наред.

            През 1990 г. статутът на Севастопол става обект на безкрайни дебати между Русия и Украйна. След преговорите на града и околните му територии е даден специален статут в рамките на украинската държава, а някои от пристанищните съоръжения са дадени под наем на Русия за нейния Черноморски флот поне до 2047 г. Въпреки това преобладаващото руско население в града и някои преми руски политици го считат за част от Русия.

            Етническа полемика

            В началото на 20-и век руснаците и кримските татари са водещите етнически групи в Крим, следвани от украинците, евреите и други малцинства. Крим е курортно средище и вдъхновение за някои от най-великите руски поети, писатели и артисти, някои от които са живели или са родени там.

            По време на Втората световна война близо 20 хиляди кримски татари се съюзяват с окупаторите от нацистка Германия, но и мнозина се сражават срещу германците в състава на съветската армия. Позоваващ се на сътрудничеството на кримските татари с нацистите, Йосиф Сталин нарежда цялата етническа група да бъде депортирана от Крим в няколко централноазиатски съветски републики. Официално от Крим са депортирани 183 155 души, последвани от близо 9000 кримски татари от Втората световна война. Това прави около 19 процента от кримското население в навечерието на войната. Тогава близо половината кримско население са руснаци.

            Въпреки че този ход е по-късно критикуван от комунистическото ръководство, де факто татарите успяват да се завърнат в Крим едва в края на 80-те години. Трагичните събития около депортирането водят до омразата на етническата група към съветския режим.

            Референдуми и надежди

            През 1991 г. населението на Крим участва в няколко референдума. Единият обявява региона за автономна република в рамките на Съветския съюз с 93,26% от гласовете. С бързо развиващите се събития тогава, друг референдум пита жителите на Крим дали подкрепят независимостта на Украйна от Съветския съюз – въпрос, събрал 54 процента от гласовете. Но е забранено провеждането на референдум за независимостта на Крим от Украйна, което кара критиците да предполагат, че правата им са потискани от властите в Киев.

            Усложняването на въпроса е свързано със завръщането на кримските татари, които не само се установяват наново с десетки хиляди, но и си съперничат с местните власти. Меджлисът на кримските татари е сформиран, за да представлява правата и интересите на етническото малцинство. Въпреки че никога не е признат за официална организация, той има безспорна власт над повечето кримски татари и успешно се бори с местната власт за отстъпки за етническата група.

            С повторното заселване на кримските татари на полуострова и приемането им за съседи от руското мнозинство, твърдолинейни политици от двете етнически групи понякога успяват да ги разгорещят. Призиви за по-широка автономия и агресивно лобиране за правата на кримските татари подтикват про-руски кримски политически лидери да наричат Меджлиса „организирана криминална групировка”, водеща „противоконституционни” действия. Тези коментари предизвикват яростни реакции и обвинения в „дискриминация” от страна на кримските татари.

            Какво предстои?

            Крайната цел на протестиращото руско население в Крим е провеждането на референдум за това, дали регионът да запази сегашния си статут на автономен регион в Украйна, да стане независим, или да стане отново част от Русия. В същото време населението твърди, че има право да не се подчинява на заповедите на „незаконното” централно правителство.

            Меджлисът обаче смята, че етническите руснаци се опитват „да откъснат Крим от Украйна”, лишавайки ги от участие в решението за съдбата на региона. Но те представляват малка част от кримското малцинство, докато останалите остават аполитични или дори подкрепят правото на Крим за самоопределение.

            Крайнодесни радикали от Западна Украйна по-рано заплашиха да изпратят т.нар. „влакове на приятелство”, пълни с въоръжени бойци, които да смажат всички признаци на съпротива спрямо революцията, за която толкова са се борили.

            Междувременно властите в Киев, занимавайки се с новите назначения в революционното правителство, заеха по-умерена позиция спрямо Крим. Временният вътрешен министър дори не предприе каквито и да е „драстични мерки” да арестува прогонения президент Янукович, от страх да не предизвика смут.

            Русия на няколко пъти потвърди, че не оспорва, че Крим е част от Украйна, въпреки че разбира емоциите на населението в региона. Тази седмица руски депутати започнаха работа по законопроект, който да позволи даването на руско гражданство до шест месеца на всеки, който успешно докаже руската си етническа принадлежност. Законопроектът се подготвя с цел да спаси рускоговорящите украинци от възможно погазване на техните права.

            *  Меджлисът се смята за представителен орган, представляващ интересите на кримската татарска общност пред украинското централно правителство, правителството на Автономна република Крим и международната общност.

            Източник: “RT”

            Превод: Илиян Станчев