Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2014 13:30 - Световният тоталитаризъм: Промяната не е забранена, а невъзможна.
Автор: dokumentalni Категория: Политика   
Прочетен: 4480 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 31.07.2014 13:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Световният тоталитаризъм:

Промяната не е забранена, а невъзможна.

  image

Моля, при препечатване на материала, цитирайте източника на българския превод и името на преводача!


Странната ми на пръв поглед теза, е следната: неолибералната система, господстваща пряко или косвено в по-голямата част от света, създава пагубна антропологична мутация, водеща към вид планетарен тоталитаризъм.

Първо да изясня лексиката. Като цяло неолиберализмът е икономическа философия, установена през 20-и век от икономисти като Фридрих Хайек и Милтън Фридман. Типично за нея е убеждението, че единственият общ отличителен белег на обществото  е отделният индивид, съчетано с вярата, че свободният пазар може да управлява обществото по-добре от някакви други правила. Неолибералите са винаги в подкрепа на всякаква дерегулация и приватизация.

От историческа гледна точка саморегулацията на пазара представлява класическата либерална теория за невидимата ръка. Обикновено се приписва на Адам Смит, въпреки че шотландският икономист я използва много рядко и в по-ограничен смисъл. Днес невидимата ръка е съществена част от неолибералната теория, която счита всяка обществена намеса в икономиката за дело на дявола.

За да сработи, магическата сила на невидимата ръка изисква общество, изградено само от индивидуалисти: всеки преследва собствения си интерес – един здравословен егоизъм на обществени атоми. По алхимичен начин тази смес от егоизми ще донесе максимални облаги на цялото общество. Тази машина никога не спира - „перпетуум мобиле”, в което неограниченото производство върви ръка за ръка с неограниченото желание. Буквално липсват всякакви ограничения.

Отвъд Смит, тъмният баща на неолиберализма е Бернард Мандевил. В своята „Басня за пчелите” той възхвалява алчността и всички пороци като движеща сила на икономиката. Хайек не може да го подкрепи открито. Прямотата на Мандевил не е типична за либерализма, който от самото начало се обявява над морала. Преди публикуването на „Богатството на народите” Смит вече се е справил с проучването на нравствените чувства (1). Както се изразява Рене Дюмон, икономическото действие при Смит „избягва морала, без да му се противопоставя”.

Жан-Клод Микея показва убедително, че недоверието към морала се съдържа в самото ДНК на либерализма, оформило се като реакция срещу кървавите европейски религиозни войни от 16-17. век. Спомените за ужасните конфликти, изпълнени с религиозен и политически плам и омраза, изковават един либерален неутралитет.

Това е много интересен пасаж, защото неолиберализмът все още представя идеологията си за неутрална – идеология, слагаща край на идеологиите. Не е политическа система като останалите – исторически и обществено оформена, – а природен, вечен закон. В тази идеология саморегулиращият се пазар се представя като универсална категория, присъстваща в човешката история от самото й начало. Мнозина критици, следващи предимно антропологическите изследвания на Марсел Мос, изтъкват, че по-древните форми на икономика се въртят около задължението да дадеш, да получиш и да размениш.

Ако основата на неолиберализма е природен закон, както внушава вече дълбоко вкоренената в колективното ни мислене идеология, тогава кой може да го измени? Можем ли да живеем без да дишаме, или да спрем редуването на дните и нощите? Ето защо западната демокрация сменя различни маски, зад които по същество се крие една и съща либерална партия. Промяната не е забранена, тя е невъзможна. Някои смятат това за лукава форма на невидим тоталитаризъм.

В този момент очаквам някой да започне добрия стар дебат за разликата между либерализма (добрия) и неолиберализма (лошия), между политическия либерализъм и икономическия, и между либерализъм и либерализъм. От аналитична гледна точка много от тези разлики съществуват: либерализмът на Бенжамен Констан е много по-различен от икономическата теория на Милтън Фридман (2), както и много битки на либерализма от 19-и век за свобода са силно похвални. Но исторически изглежда, че неолиберализмът не е нещо повече от класическия либерализъм. Помните ли марксистите през 60-те и 70-те години, които казваха, че Съветският съюз не е истински комунизъм? Бе негова разновидност, разбира се, но къде бе истинският комунизъм? По начина, по който се разкрива в историята, триумфалният неолиберализъм си е либерализъм, точно както съветският режим (или по-лошите му азиатски версии) остава в историята като комунизъм.

В неолибералното общество никой не осъществява политическа власт. Икономиката се саморегулира, а правителството е организирано от технократи, които прилагат някакви рационални решения. Очевидно това е идеологическа фасада. Поддържането й – хората да повярват, че това е действителността – е политическият проблем на неолиберализма. Основният инструмент за постигане на целта е пропагандата. Съвременните й  организатори бързо преоткриват една стара идея, позната на всеки древен мистик – образите са по-силни от думите. Ги Дебор гениално разпознава този процес в своята книга от 1967 г. „Обществото на спектакъла”.

 

В своята книга „Скритите реклами” Пакард изобличава билбордовете и подсъзнателните послания. Както казва Ноам Чомски за корпорациите: „Целта е максимална печалба и маркетингов дял. Имат и план за своята мишена – хората. Те трябва да бъдат превърнати в напълно безмозъчни консуматори на стоки, които не са им необходими. (…) Идеалът е наличието на индивиди, които са напълно разделени един от друг.”

image 

Свободната воля в упадък

И стигаме до мозъка. Остава валидна идеята, че самата структура на мозъка – която обикновено е ориентирана към практическа и словесна рационалност (например причинно-следствената връзка е от жизнено значение за еволюцията) – трябва да се приложи на определено обществено и политическо ниво. Докато в природата няма нищо подобно на свободната воля, на едно определено обществено ниво бихме могли да приемем идеята за свободата. Това тясно пространство се превръща в дом за скъпоценната ни рационалност. За няколко десетилетия това схващане, записано в нашата физиология, все по-бързо започва да остарява. Мозъкът е един от най-гъвкавите ни органи, който постоянно се адаптира през историята. Голямата разлика е, че сега се адаптира към познавателна промяна, сътворена от хора с цел контрол над други хора. Резултатът от мутацията би могъл да бъде по-покорна и управляема личност, а не годен от еволюционна гледна точка индивид. Спомнете си „антропологичната мутация” на Пазолини (3).

Неолибералното ни общество изгражда поколение, адаптиращо се към новия световен тоталитаризъм. Франсис Фукуяма ни алармира по подобен начин чрез своята книга от 2002 г. „Нашето постчовешко бъдеще”, макар и не толкова радикално, и преди всичко като не свързва господстващата политическа система с тези мутации.

За да функционираме в нашето Ай-общество(4), не се налага толкова рационално мислене, колкото способност за аналогично свързване на образи. Това е свят, в който старият закон за противоречието (5) е безполезен, защото образите изскачат един от друг с нелогична динамика. Бауман го нарича „течен свят” (6). За да живеем в течния свят, трябва да развием мозъчна дейност, занимаваща се с бързото повтаряне на редуващи се образи и емоции. В този свят рационалността е чиста археология.

Законът в нашето общество е скоростта, а в ума образите са по-бързи от мислите. Може да изглежда малко абстрактно, но нека помислим върху нашето съвремие. Забелязали ли сте, че новите филми от жанра „трилър” са пълни с нелогичност – много повече от по-старите. Това е така, защото съгласуваността на цялостната картина вече не е важна; кулминацията на сюжета би могла да бъде емоция или чувство, което с радост филтрираме през шаблони, в които рационалността не е важна. Рационалността никога не е била основна черта на човешкия свят; това е очевидно, но винаги се е смятало, че е на върха на обществената познавателна пирамида – един определен инструмент за политическата ни свобода. Но способността да правим рационални връзки никога не е била толкова непотребна, колкото в днешното ни общество.

Сигурен съм, че в стъклените небостъргачи и пентхаус апартаментите, в които живеят прочутите един процент неприлично богати хора, старият Макиавели винаги ще бъде на мода. За да управляват своите богатство и власт, на тях са им необходими древните категории за причината и следствието, и т.н. Опростено казано, течният свят е идеологията, поробваща останалите 99% чрез един вид тоталитаризъм, в който всички са убедени, че са свободни.

 

Автор: Клаудио Гало

Превод: Илиян Станчев

Източник: RT


 

 

(1) Известен със своя дуализъм, Адам Смит изследва две страни от човешката природа – нравствената и икономическата. Първата анализира в съчинението „Теория на нравствените чувства”, а втората – в „Богатството на народите”. Въпреки че не разглежда връзката между двете, той заключава, че в нравствения свят човек се ръководи единствено от алтруистични мотиви, докато в икономическия – от егоистични. (Бел. прев.)

(2) „Лесе-фер” (фр. laissez-faire) е икономическа доктрина за почти пълна свобода на икономиката от държавна намеса, обикновено изразяваща се под формата на регулирани цени, държавни субсидии, регулации и др. Държавна намеса се допуска само за защита на частната собственост. (Бел. прев.)

(3) Пиер Паоло Пазолини е италиански филмов режисьор, поет и писател. В свои трудове той анализира „антропологичната мутация”, израждането на поколенията през 60-те и 70-те години в Италия, следствие на все по-навлизащата консуматорска култура, изменяща човешкото поведение и ценностна система. (Бел. прев.)

(4) Общество, завладяно от технологиите iPod, iPhone и т.н.

(5) Законът за противоречието (наричан и Закон за непротиворечието) е един от основните закони на формалната логика, гласящ: “Един и същи признак не може едновременно и да принадлежи, и да не принадлежи на един и същ предмет и в едно и също отношение.” (Бел. прев.)

(6) Зигмунт Бауман е виден полски социолог, известен с анализа си на връзките между съвременния свят, Холокоста и консуматорството. Неговият „течен свят” представлява свят, в който проблемите не се разрешават чрез пряко изправяне пред тях и конфликт, а чрез избягването и отпадането им. В този свят цари несигурност, двусмисленост и самозаличаване на предишните знания. (Бел. прев.)





Гласувай:
8



1. injir - Промяната е невъзможна. . . Значи ...
31.07.2014 23:44
Промяната е невъзможна... Значи всичките приказки за евроатлантически ценности са лъжа... Индивидите са безмозъчни консуматори на стоки и абсолютно разделени един от друг - това е постигнато.
цитирай
2. karadzha - Промяната е невъзможна. . . Значи ...
10.08.2014 14:18
injir написа:
Промяната е невъзможна... Значи всичките приказки за евроатлантически ценности са лъжа... Индивидите са безмозъчни консуматори на стоки и абсолютно разделени един от друг - това е постигнато.


Ще рече, че потоците от евро и зелено отиват при задатлатическите тлъсти задници – те това е евроатлантизъм от най-висш вид.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dokumentalni
Категория: Политика
Прочетен: 1384849
Постинги: 125
Коментари: 820
Гласове: 748
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031