Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2015 12:49 - Еритрея все още се държи!
Автор: dokumentalni Категория: Политика   
Прочетен: 4209 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 28.02.2015 12:55


image
Пристанище Масава и стар италиански колониален маркер (снимка Андре Витчек)

Моля, при препечатване на материала, цитирайте източника на българския превод и името на преводача!

Автор: Андре Витчек

Превод: Илиян Станчев

Санкции, психологическа война, пропаганда, финансиране на опозицията, поддържане на често враждебни съседи – Западът опитва всичко, за да пречупи Еритрея. Но ето я, непобедена и горда, продължаваща напред. Някои я наричат „африканската Куба”, също и „африканския Виетнам”, но истината е, че по своята уникалност Еритрея не прилича на никоя друга страна по света.

 

„Не искаме да ни категоризират”, отвръщат всеки път, когато попитам дали Еритрея е социалистическа страна. „Погледнете Амилкар Кабрал от Гвинея-Бисау”(1), ми казва Елиас Амаре, един от най-известните писатели и мислители в Еритрея, който е и почетен член на организацията Умиротворителен център за Африканския рог (2). „Кабрал винаги е казвал: „Съдете ни по делата”. Това важи и за Еритрея.”

Повечето лидери и мислители на Еритрея са или марксисти, или много близко до социалистическите идеали. Но тук почти не се говори за социализъм, както и почти няма червени знамена. В центъра на всичко случващо се стои еритрейският национален флаг, а независимостта, самоувереността и единството се смятат за основни стълбове на националната идеология.

imageИнкубатори за родени преждевременно бебета (снимка Андре Витчек)

Елиас Амаре ми казва: „Еритрея регистрира значителни постижения в определените от ООН „Цели на хилядолетието за развитие”, и основно: безплатно основно образование за всички; еманципация на жените и равенство във всички сфери. В здравеопазването постигна значителен спад в детската и майчината смъртност. В това отношение Еритрея се смята за образец в Африка; малко други страни могат да се похвалят с подобен успех. Така че въпреки всички препятствия пред страната, резултатите са положителни.”

 

„Еритрея продължава да върви по пътя на националната независимост. Има прогресивно виждане за изграждането на национално единство. Еритрея е мултиетническо, мултирелигиозно общество, с девет етнически групи и две големи религии: християнство и ислям. Те съжителстват в хармония, като главната причина за това е изградената от обществото толерантна култура. Не съществува борба и враждебност между етническите или религиозните групи. Правителството и хората целят да запазят това национално единство.”

Но социалистическа страна ли е Еритрея? Искам да знам, настоявам. „Разберете сам”, чувам непрекъснато в отговор.

Тръгвам. Позволено ми е да разгледам. Водят ме по всички места, които искам да видя. Намирам приятели тук – решителни, образовани и добре информирани.

image
Пушкин в Асмара - той е частично еритреец (снимка Андре Витчек)

Западната пропаганда определя Еритрея като отшелническа, затворена за останалия свят, военизирана и потисническа страна. Но след шестте години, в които живях и работих в Африка, бързо осъзнах, че е вярно точно обратното.

В Еритрея виждам голяма надежда за страната и континента; виждам образование, много работа, щателно планиране за по-добро бъдеще, нов и кънтящ модел за развитие.

Има чисто нови училища и колежи, медицински центрове в селските райони, клиники за сърдечни и ракови заболявания, преминаващи през планини пътища, електрически стълбове. Има бентове, използвани за напояване – важни елементи от проекта за „хранителна сигурност”.

Еритрея е бедна страна, но достойна. И се подобрява непрекъснато – социалните й показатели се покачват. Грамотността скача от 20% веднага след независимостта през 1991 г. (и едва 10% за жените) до предвидените 80% през 2015 г. Продължителността на живота, според д-р Мизрай Гебрехиует – съветника на министъра на здравеопазването, се е покачила от 49 на 63 години, което е много спрямо африканските стандарти. Има програма за задължителна и безплатна ваксинация, и всички еритрейци се радват на почти безплатно здравеопазване и дори лекарства.

Скоро ми става ясно, че всичко това е причина Еритрея да бъде пренебрегвана, демонизирана, дори да плаши Запада: всъщност тя прави „твърде много” за своя народ и твърде малко или нищо за мултинационалните корпорации и Империята. Отказва да приема „помощ” и заеми. Иска уважение, сътрудничество и равнопоставеност. Иска инвестиции, дори в стратегическия минен сектор, но само ако държавата запази контролиран дял от над 40-50% в минното производство.

Когато в края на престоя ми ме интервюира „ЕРИ-ТВ” (еритрейска държавна телевизионна мрежа – Б. пр.), изтъкнах, че Еритрея е като опазен вирус за Запада, „една идеологическа, антиимпериалистична Ебола”. Лесно се вижда защо.

Тази част от Африка е под пълния и жесток контрол на Запада: Сомалия и Джибути, Етиопия, Кения, Уганда, Руанда, Демократична република Конго, както и Южен Судан. Основната причина е, че е един от най-богатите региони в света, от гледна точка на сурови материали. Един от най-богатите, следователно един от най-опустошените. Само за последните две десетилетия западните страни и техните мултинационални компании, главно чрез своите наместници (подчинени държави като Руанда, Уганда и Кения), са причина за смъртта на около 10 милиона човешки създания. А от гледна точка на жизнен стандарт, хората в тази част на Африка са най-бедните на Земята.

image
Близо до границата с Етиопия (снимка Андре Витчек)

Тогава се появява Еритрея, сражавала се десетилетия за своята независимост и настояваща да използва ресурсите си, за да храни, лекува, образова и подслонява своя народ. Настоява също така и целият Африкански рог да се радва на свобода и самоопределение. „Опасна” мисъл, нали?

Ами ако народите на съседните Етиопия, Сомалия или ДР Конго започнат да настояват за подобни общества и правителства? Ами ако поискат изграждането на социална мрежа? Ами ако поискат членовете на кабинета да се разхождат по улиците без охрана, както е в Еритрея?

 

Д-р Мохамед Хасан, бивш етиопски дипломат във Вашингтон, Пекин и Брюксел, както и депутат от Белгийската работническа партия, ми обясни по време на нашата среща в Асмара: „Еритрея не е неоколониална държава. Тя е независима. В нея няма военни бази или чуждестранни сили. Еритрея има виждане не само за себе си, но и за целия регион. Тя насърчава самоувереността и регионалната интеграция. Построена е върху идеала: да използваме собствените си ресурси и изградим своята независимост. Това означава подобряване на живота на еритрейския народ, особено в селските райони. Западът смята този подход за „гнила ябълка”, по думите на Чомски.”

 

Питам го: Това ли е основното, от което се страхува Западът, „домино ефектът”? Той с готовност отвръща: „Разбира се! Африка притежава 50 процента от световните природни ресурси… И помислете върху това: лидерите на тази страна не крадат. Те имат нормален живот на нормални хора. Никое друго ръководство на африканска държава не живее като нашето тук. Вижте обаче съседите – министър-председателят на Етиопия, който почина наскоро, е оставил на семейството си около 8 млрд. долара наследство.”

Разбира се, това също е опасност. Корупцията е един от инструментите, използвани от чуждестранни сили за поробване на страни. Корумпираните лидери са лесни за манипулиране и като правило правят много малко за собствения си народ и всичко за своите семейства и Империята.

image
Разрушенията от войната и сега са видими в Масава (снимка Андре Витчек)

Елиас Амаре потвърждава:

 

„Големите сили не искат еритрейският пример да бъде повтарян из Африка. Отново казвам, Африка има огромни запаси на природни ресурси. Големите сили се опитват да ги заграбят. Какво ще стане, ако други африкански правителства решат да последват примера на Еритрея? Определено няма да е от полза за големите сили.”

Заради липсата на по-реалистичен довод, западните сили обвиняват Еритрея, че „подкрепя тероризма”, и по-конкретно сомалийската групировка „Ал-Шабаб”, за която се предполага, че действа на територията на Кения. Но Еритрея не разполага с въздушни сили, способни да транспортират оръжия, а между нейните пристанища и тези на Сомалия се намира една от най-добрите системи за наблюдение на планетата – тази в Джибути, страна, подслоняваща американски и френски военни бази.

*

В резултат на своята политика, Еритрея е подложена на безмилостни идеологически пропагандни атаки; дори се намира в „списъка за удари” на Запада, в който се намираха или се намират страни като Ирак, Либия и Сирия.

Западът използва в максимална степен токсичната си пропаганда, за да очерни страната, да обърка нейния народ и да принуди най-образованите да напуснат, като изопачава информацията и обрисува Еритрея като земен ад. Дори периодично САЩ издава визи на еритрейци. Също така систематично създава, подкрепя и финансира „опозицията” тук, както го прави във всички страни, смятани за „враждебни”. Отделно от обичайните политически и пропагандни инструменти, Западът дори развъжда крайнодесни петдесятнически религиозни движения.

Периодично големи кампании на Би Би Си или Ал-Джазира целят да предизвикат бунтове в Асмара: президентът, уважаван бивш боец за свобода, „постоянно умира”, а „правителството редовно е сваляно”. Фалшивите новини се разпространяват безсрамно и постоянно.

Милена Берекет ми казва, че в пиковия момент на „несъществуващия преврат” (януари 2012 г.) „Африкански стратегии”, нейният политически мозъчен тръст, намиращ се в Асмара, е трябвало да организира патриотичните еритрейци по целия свят да отвърнат на дезинформационния удар, разпространен от така наречени „експерти”. Това е периодът, в който западните телевизионни канали и Ал-Джазира отразяват „бунта” в столицата.

image
Танкове, участвали в битката за Масава (снимка Андре Витчек)

Придружаващият ме местен оператор г-н Азмера обобщава събитието:

 

„Докато се извършваше „превратът”, тъкмо излизах от президентската резиденция, след като известно време работех там. Излязох, хапнах… В 16 ч. ми се обадиха и ми казаха: „Ал-Джазира говори за преврат в Асмара!” Не им обърнах внимание и се прибрах.”

Атаките срещу Еритрея са безочливи, но похвалите са рядкост.

 

„Можете да разберете колко сме постигнали, ако прочетете специализираните доклади на ООН”, обяснява д-р Мизрай Гебрехиует. „Но масмедиите никога не цитират тези доклади и повечето хора чуват само измислици и негативна пропаганда за страната ни.”

*

Еритрея работи изключително усърдно, за да изгради своята страна, както и да бъде кънтящ модел за алтернативно развитие на останалата част от Африка. Тя е една от страните, изправени – смело и достойно – пред най-силния противник на планетата.

Въпреки че Еритрея е свикнала на тежки изпитания, тя заслужава подкрепа от много по-големи страни, изправени пред същите предизвикателства. Защото еритрейският народ не се бори само за себе си, но и за всички нас, които не се предаваме на империализма!

 

(1) Амилкар Кабрал е популярен африкански революционер-марксист, лидер на партизанско движение, борещо се срещу колониалното управление. С висше образование по агрономия, той организира войниците си да обучават населението в ефективни земеделски техники, като дори им помагат при обработването на земята. Организира и пазарна система, разпространяваща хранителни стоки на много по-ниски цени от тези на колониалните власти. Тези и други неща му спечелват огромна популярност. Убит през 1972 г., а няколко месеца след смъртта му Гвинея-Бисау получава своята независимост. (Бел. прев.)

(2) Умиротворителният център за Африканския рог (англ. Peacebuilding Centre for the Horn of Africa) е частна инициатива на граждани от държави от Африканския рог, филиал на африканска неправителствена организация, подпомагаща местни организации в борбата за постигане на мир и стабилност в страните от региона. (Бел. прев.)

Източник: RT



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dokumentalni
Категория: Политика
Прочетен: 1382181
Постинги: 125
Коментари: 820
Гласове: 748
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031