Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2016 14:21 - Развенчаване на мита за пазарите: една празнична история
Автор: dokumentalni Категория: Политика   
Прочетен: 2859 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Автор: Ричард Д. Улф

Превод: Георги Христов

Моля, при препечатване на материала, цитирайте източника на българския превод и името на преводача!


Подобно на всички други човешки институции, пазарите имат своите силни и слаби страни. Родени при определени  исторически обстоятелства, те се променят с времето, както се променят и условията и в крайна сметка умират. Както другите институции – монархия,
робство, империя, феодализъм, племенно общество и т.н. – някога са били истерично възхвалявани и описвани като самото съвършенство и вечни, така е и с пазарите. Но така, както историята създава, развива и унищожава институциите, тя прави същото и с техните възхвали. Когато институциите изгубят претенцията си, че са по-големи от живота, слабостите им стават видими (и обратното).

Пазарите са били и все още са просто един механизъм за преразпределение на ресурси и продукти сред хората и предприятията. При пазарите цените разпределят дефицитните стоки към тези, които плащат най-високата цена за тях, към тези, които могат да я платят. Пазарите се различават от множество други, непазарни механизми, които човечеството, в миналото и настоящето, е използвало за това разпределение. Религиозна власт, старейшини на общността, местни или регионални държавни власти, демократично съставени колективи, родствени връзки и дарителски организации използват различни, непазарни и ценови механизми. Тъй като съвременната история възхвалява пазарите до степен на истерия, време е да покажем противоречивите и често ужасни резултати от тяхната дейност.

Пазарите разпределят ресурси и продукти посредством повече или по-малко доброволни, quid pro quo[1] размени сред притежателите на тези ресурси и продукти. Аз предлагам това, което имам и ти искаш в замяна на това, което ти имаш и аз искам. Капитализмът не е изобретил пазарите; те съществуват съвместно с всички некапиталистически системи за производство, които познаваме (феодална, робовладелческа, самостоятелното селско стопанство и т.н.). По подобен начин тези различни системи на производство съществуват  рамо до рамо с непазарни системи за разпределение.

Когато капиталистите възхваляваха пазарите, те обикновено демонизираха социализма, сякаш той слага край на пазара (нещо, което съществуващите в реалния свят социалисти почти никога не са правили). Предкапиталистическата робовладелска икономическа система в южните щати на САЩ се разраства и разпространява чрез пазарите на роби, както и на произведени от тях продукти. В контраст на това, в ранните векове на европейския феодализъм се наблюдава ограничение на пазарите, отиващо много отвъд всичко, което се свързва със съвременния социализъм. Късният европейски феодализъм използва пазарите в по-голяма степен. Действителната история на пазарите се различава от идеологически мотивираните прочити на същата история.

Въпреки пропазарната идеология, която се е разпростряла върху капиталистическата култура днес, вътре в тази култура пазарите понякога  биват ругани по доста показателен начин. Нека илюстрирам тезата си с една типична празнична сцена. Някакви хора са домакини на вечеря; те са закупили, сготвили и сервирали храната на приятелите и роднините си, събрани около празничната трапеза. Всички присъстващи получават и се наслаждават на своите порции, разговорът тече оживено и всичко е озарено от солидарност. След приключване на храненето един млад мъж бива помолен да разтреби масата. Той с гордост демонстрира възторга си от пазара, който е възприел от курса по икономика в колежа през този семестър. „Разбира се“, казва той на всички на масата, „това ще струва 4 долара, моля“.

Настъпва мълчание сред въздишки, изразяващи шок. Един от домакините, почервенял, обявява: „Каква отвратителна постъпка“. Той обяснява строго: „Ние сме семейство и приятели. Ние се обичаме един друг и правим мили неща, с които да изразим тази любов. Да искаш заплащане обижда и подкопава това, което ни е събрало. На какво ви учат в този безбожно скъп колеж?“

Този домакин на празника изобличава пазара като враг на любовта и солидарността. Възможно ли е да отнесем тази негова критика спрямо ефектите от пазара в дома и към това, което пазарите правят навън? Съвременните общества в голямата си част са забранили пазара като механизъм за разпределение на сексуални услуги, органи за трансплантация и т.н. Преди много време Платон и Аристотел критикуват пазарите като поляризиращи богатите срещу средните слоеве и бедните, пораждащи завист и по този начин подкопаващи социалната сплотеност, която поддържа общността. Дали хората не биха могли да си припомнят тази древна гръцка мъдрост отново?

Съвсем наскоро пазарите осигуриха стимулите и рамките, чрез които „Фолксваген“ продаде над 11 милиона замърсяващи въздуха превозни средства, мамейки купувачите и държавните регулатори. Пазарите направиха същото за „Дженерал мотърс“, които забавиха отстраняването на фатални неизправности по запалването, за „Тойота“, които забавиха отстраняването на фатални неизправности с еърбег системите, и за „Хоул фуудс“ да изискват прекалено високи цени от нюйоркчани и калифорнийци (и колко ли други?) за пакетирана храна. Всеки месец списанието „Потребителски доклади“ описва мотивирани от печалбата компании, които използват всяка възможност да искат повече за по-малко на пазарите, които „обслужват“. В САЩ всеки отделен щат има комисии, които надзирават капиталистите от секторите на комуналните услуги и застраховането, тъй като обслужващото единствено тях „пазарно поведение“ ощетява обществеността и тя реагира чрез тези комисии.

Едрият бизнес винаги се е опитвал (и често е успявал) да манипулира и/или монополизира пазарите. Огромната рекламна индустрия прави възможна такава манипулация и монополизация, като моделира търсенето на стоките и услугите, които бизнесът предлага. Когато правителствените комисии за надзор заплашат пазарната манипулация и монополизация, капиталистите „превземат“ комисиите, за да елиминират тази заплаха. Абсурдите на системата се множат.

Пазарите дават като резултат повишение на цената на дефицитни стоки и услуги. Тогава само тези с достатъчно пари могат да си ги позволят. Поляризиращата джентрификация и неравенствата в обществената образователна система са резултат от дефицитната земя в предпочитаните квартали, която попада в ръцете на богатите. Пазарите разпределят най-доброто към богатите. Съвместимо ли е това разпределение с общностните или „семейните ценности“? По време на ВСВ, САЩ отхвърлят пазарите като средство за разпределение на месо, кафе, захар, бензин и други продукти. Такива стоки са дефицитни, тъй като военното производство отнема ресурси, необходими за тяхното получаване. Да се позволи на пазарите да разпределят тези дефицитни стоки само в посока на богатите означава риск от подкопаване на социалната солидарност, необходима за война. Думите на домакина на празника за нежеланите ефекти от пазара вътре в къщата очевидно са приложими и извън нея.

Затова Вашингтон налага порционна система по време на ВСВ: предпочитана не-пазарна форма на разпределение на множество основни продукти. Купоните, използвани за разпределение на тези продукти се разпределят сред американците според индивидуалните и семейните нужди.

Когато Маркс описва главната част от идеологията (система от вярвания), която стои в основата на капитализма, като „стоков фетишизъм“, той има предвид възхвалата на пазара. Целта на Маркс е да покаже, че зад пазара стоят конкретни социални интереси, които се стремят да осигурят и увеличат своето богатство и контрол на върха на капиталистическата система на производство.  Възхвалата на пазарите обслужва техния интерес.

Пазарите стимулират и възнаграждават разцвета на финансови „продукти“ (обезпечени с активи ценни книжа, обезпечени дългови облигации, суапове за кредитно неизпълнение и т.н.), които спомогнаха световната икономика да пропадне рязко след 2007 г. „Пазарно базираната“ система на здравеопазване в САЩ е отчасти причината да получаваме посредствено здравно обслужване, въпреки че харчим много повече за здраве, отколкото всяка друга напреднала индустриална икономика. Бързо разрастващият се пазар на нелегални дроги поражда значителни социални проблеми в градовете, затворите, гетата и отвъд тях. Капиталистическата система на производство, в тандем с пазарната система на разпределение, е довела до множество катастрофални резултати за съвременното общество.

Възхвалата на пазарите, сякаш те са някакъв съвършен социален оптимум, трябва да бъде отхвърлена като обслужващ самата нея инструмент на най-богатата част от обществото, използван в ущърб на всички други. Ние можем и трябва да използваме каквито комбинации от механизми на разпределение (пазарни и/или непазарни) са демократично избрани след отворен дебат относно предимствата и недостатъците на тези механизми.



[1]
                        [1] Нещо за нещо (лат.) – бел. прев.


Източник: Truthout




Гласувай:
4
0



1. staler - тоз чиляк де не го е ритал кон по гл...
10.01.2016 06:42
тоз чиляк де не го е ритал кон по главата?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dokumentalni
Категория: Политика
Прочетен: 884469
Постинги: 118
Коментари: 808
Гласове: 729
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930