Прочетен: 16386 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2016 18:39
Автор: The Saker
Превод: Илиян Станчев
Моля, при препечатване на материала, цитирайте източника на българския превод и името на преводача!
Освен че не говорят за риска от сблъсък между САЩ и Русия, който може да доведе до ядрена война, за корпоративните медии не изглежда интересна и темата за разпадането на Украйна. Но това не означава, че не се случва. Напротив. Процесът дори е в ход от известно време, но понеже е донякъде омекотен от политическата подкрепа на Империята (авторът има предвид Съединените щати – бел. прев.) и липсата на военни действия, за момента не изглежда катастрофален (промяната все още не е внезапна и драматична). Но признаците са навсякъде, вариращи от странни саботьорски акции на укронацисти в Крим (освен заловената група, две други групи извършиха диверсионно-разузнавателна акция в североизточната част на полуострова) до ежедневните „потвърждения” за „неизбежното”, но така и не идващо укронацистко нападение над Донбас.
На политическия фронт пък украинската Жана д’Арк, Надежда Савченко, беше обвинена за агент на Путин, защото се изказа в подкрепа на преговорите с ДНР (Донецката народна република) и ЛНР (Луганската народна република), докато режимът в Киев се старае да изтъква важността си пред натовските ястреби, предлагайки им да ги научи „как се воюва с руснаците”. В действителност, обаче, финансовият поток от Империята към Украйна почти пресъхна, поради – наред с други неща – осъзнаването, че укитата разграбват почти всички средства, които получават, а пък вече никой не се хваща на скалъпеното „Руснаците идат!”. Честно казано, укронацисткият проект изживя своята полза и на никого не му пука какво ще става с украинския народ.
А това е голяма грешка.
Европейската Сомалия
Невъзможно е да се изчисли колко души живеят днес в Украйна, но според повечето експерти те са 35-40 милиона. Мнозинството от тях се бори за насъщния, а бъдещето им изглежда много, много мрачно. Помните ли петте фази на краха според Дмитрий Орлов? Те са:
Фаза 1: Финансов крах. Губим вяра в „обичайния бизнес”.
Фаза 2: Търговски крах. Губим вяра в „пазарът ще се погрижи”.
Фаза 3: Политически крах. Губим вяра в „правителството ще се погрижи за теб”.
Фаза 4: Обществен крах. Губим вяра в „сънародниците ти ще се погрижат за теб”.
Фаза 5: Културен крах. Губим вяра в „добрата човешка природа”.
Дори бегъл поглед върху случващото се в Украйна показва, че вече е достигната пета фаза, дори отдавна. В общи линии, предстои европейска Сомалия. Но една много голяма Сомалия, с тонове оръжия, циркулиращи сред населението, с големи индустриални обекти, всеки от които би могъл да се превърне в Чернобил 2, с множество отряди на смъртта (частни или полуофициални), обикалящи свободно страната и налагащи волята си с бронирани машини и тежко въоръжение. Ако евроцентристкият Запад може да си позволи да пренебрегва Сомалия в Африка, това няма как да стане със Сомалия, граничеща с ЕС и НАТО. Казано по-просто: абсолютно нищо не стои между Украинска Сомалия и Европейския съюз. Нищо. Щом се случи неизбежния и вече катастрофален срив, взривът, който ще последва, ще поеме по пътя на най-малкото съпротивление.
На изток е Русия, с нейните отлично работещи служби за национална сигурност, новосформираната Национална гвардия, големи военни формирования по границата и най-важното – отлично разбиране на случващото се в Украйна. На запад е Европа на Кончита Вурст, неспособна на собствена политика (заповедите идват от Чичо Сам), с парадни военни сили, въобразяващи си „руска заплаха”, със сили за сигурност, които дори не могат да се справят с потока от имигранти, и, най-важното, с управляваща класа и население, които нямат ни най-малка представа какво точно се случва в Украйна.
Русия има още едно огромно преимущество: вече контролира Крим и Новорусия, а и разви нужните умения за справяне с милиони бежанци. Точно така, докато западните лидери са заети да обвиняват Русия за всичко и да отправят безумни обещания към украинците, Русия трябваше да се справи с 1,5 млн. бежанци, които не само трябваше да бъдат внимателно „прегледани” за нацистки саботьори и терористи, но и разумно пренасочени. И тук имигрантската служба си свърши добре работата, разпределяйки, например, лекарите по местата, където са необходими (включително Чечня).
Всичко това цели да изтъкне, че когато се случи неизбежният взрив, европейците ще бъдат най-силно ударени и ще трябва да измислят как да се справят с положението. Виждайки колко некомпетентни и безидейни са европейските компрадори (хора, които действат като агенти на чужди организации, прокарвайки техните политически, икономически, търговски или други интереси – бел. прев.), от тях можем да очакваме пълна бъркотия, както винаги, завършваща с тревога за политическите последствия от бедствието.
Американците, защитени от Атлантическия океан, ще постъпят както винаги: ще предоставят „съвет” и „помощ”, но няма да предложат и един долар за необходимите мерки за справяне със ситуацията. Политически с Украйна ще постъпят както постъпват винаги в такива ситуации: ще обявят победа и ще си тръгнат.
В онзи момент положението ще е толкова неоспоримо тежко, че дори западните политици ще трябва да излязат от комфортното си заблуждение и да изтичат до Москва, молейки руснаците да оправят кашата.
Руснаците няма да дойдат (отново)
Няма да спра да повтарям, че Русия е много по-слаба, отколкото повечето хора си мислят. Територията й е огромна и вероятно армията й е най-добрата на планетата, но населението й е сравнително малко, а икономиката е в затруднение. Да, за Русия бъдещето изглежда светло, но към момента тя просто няма средствата собственоръчно да спаси (всъщност, да възкреси) Украйна. Няма ги.
В действителност дори Крим се оказа голямо предизвикателство за нея. След 25-годишно пълно безхаберие, на практика Крим трябва да изгради наново почти цялата си инфраструктура. Кремъл наля милиарди рубли в различни големи програми за модернизация, включително за скъпия, но жизненонеобходим мост над Керченския проток, и ще продължи да го прави въпреки огромните разходи. Разбира се, заради стратегическото си положение, накрая Крим ще се превърне в бижу с огромен туристически потенциал и дом на разрастващия се руски Черноморски флот. Но в близко бъдеще полуостровът е финансова тежест, с която Русия трудно ще се справя.
Положението с Донбас е още по-тежко. Ако в Крим е царяло безхаберието, то днес Донбас е почти напълно разрушен. Тъй като укронацистите заграбиха пенсиите на местното население – в пряко нарушение на договореното в Минск, – в момента руснаците ги изплащат. Също така, Русия подкрепя сама новоруските републики с хуманитарни, медицински, технически, административни и военни програми. Въпреки че новорусите свършиха чудесна работа по възстановяването на Донецк и няколко други града, повечето от местата, намиращи се в артилерийския обсег на укронацистките сили, са разрушени. Икономиката пък е в застой. И това няма да се промени, докато не настъпи истински мир в региона.
Става все по-очевидно, че независимо кой ще е начело в Кремъл и каква ще бъде саможертвата и добрата воля на руснаците, Русия няма средствата да спаси Украйна. Това просто няма да се случи. Още повече, проучвания показват, че руснаците категорично се противопоставят на пълно реинтегриране на цяла Украйна в Русия. Кой може да ги вини? Те не само са наясно, че Украйна е един кървав бъркоч, но и че цяло едно поколение украинци вече е пропито с русофобска омраза. А и, честно казано, на Русия не са й нужни каквито и да е нацисти – дори да са братя славяни, дори да са на практика сънародници.
Така че ако утре Петро Порошенко и бандата му решат да поканят руснаците да оправят тази кървава бъркотия, те ще откажат (толкова за предупрежденията за руска инвазия!). О, разбира се, че има много украинци, които се самозаблуждават, че „руснаците ще дойдат и ще оправят нещата”, но това са напразни надежди – те няма да дойдат. В най-добрия случай Русия ще позволи на ДНР и ЛНР да си върнат териториите, които принадлежат на регионите им, както може би и да освободят Мариупол. Но само толкова. Дори ако по някакво чудо новоруските танкове се озоват в Киев, не мисля, че ще останат там задълго, защото Кремъл напълно осъзнава, че цялата тази територия се нуждае от оправяне. По някое време Русия, разбира се, просто ще бъде принудена да абсорбира Донбас и да го направи своя територия, най-вече защото Донбас никога няма да бъде отново част от Украйна, но този процес ще отнеме време. При това положение, налагайки се да налива пари и в Крим, и в Донбас, Русия просто няма да може икономически да абсорбира нови територии (съжалявам, балтийци, и за вас няма руска инвазия!).
Основният проблем
Обобщавам: руснаците не могат да си го позволят, европейците не могат да направят нищо, американците си заминават. Какво става после?
Колкото повече положението се влошава, толкова по-голяма ще е нуждата от международно усилие. Когато руснаците недвусмислено заявят на европейците „забравете за инвазията, няма да има такава” (тогава европейците вече ще молят руснаците да нахлуят!), европейците ще трябва да се обърнат към американските си господари и да им кажат, че в самия Европейски съюз ще има смяна на режима, ако спешно не се предприеме нещо. В този миг Чичо Сам ще трябва да отвори чантичката и да предложи малко истински пари (допускайки, че доларът все още няма да се е сгромолясал). Но дори да го направи, не виждам как основните спонсори ще се договорят за украинския проект.
От чисто политическа гледна точка, най-вероятното решение ще бъде някаква неутрална украинска (кон)федерация. Никой не печели, никой не губи и всички оставаме приятели. Добре звучи, разбира се, но не решава основния проблем на Украйна: тя е изкуствена държава, и то прекалено голяма. Добавете към това и нивото на корупция и опита в присвояването на финансови средства, които сомалийците дори не могат да си представят, и получаваме страна, която вероятно би „абсорбирала” дори голяма финансова помощ и пак би си останала развалина. Накрая имаме и една действителност, в която западните украинци са напълно различни от живеещите на юг и изток, и дори да премахнем нацистките бандеровци от уравнението, не съществува такова нещо като „украинска нация”.
Малкото е красиво
Но представете си, че под международно наблюдение и дори международен военен контингент, Украйна се разпадне на няколко малки държави. От една страна, това би решило въпроса с неутралитета: дори Западна Украйна да влезе в НАТО, на Русия няма да й пука толкова. Това би решило и проблема с езика: не само всеки регион ще си избере свой официален език, или няколко, но тъй като новосформираните независими държави ще са много по-хомогенни, те няма да се притесняват толкова да приемат втори официален език на някоя малка малцинствена група (заплаха са големите малцинства, не малките).
Разпадането на Украйна на няколко независими държави ще улесни подписването на двустранни споразумения със съседите, без да се иска подкрепата на хора, живеещи на стотици километри разстояние и имащи съвсем различни виждания по тези въпроси. И накрая, малките държави се интегрират по-лесно в по-големи съюзи (Европейския съюз или Евразийския икономически съюз).
Разпадането на Украйна ще бъде от полза и за миротворческите усилия. Например, въпреки че не вярвам руснаците да искат да анексират по-голямата част от Украйна, било то и на изток от р. Днепър, вярвам, че ще искат да изпратят миротворчески сили за защита, докато тече процесът по стабилизация, което би станало с одобрението на Съвета за сигурност на ООН и на всички големи играчи. По подобен начин НАТО може най-накрая да си намери полезна роля и да направи същото на запад от р. Днепър (и тъй като страните от НАТО са тези, които въоръжиха нацистите, ще бъде честно точно те да ги разоръжат).
Проблеми, възражения и рискове
Разбира се, както всеки друг разпад на държава, и този план има големи пропуски и създава колкото възможности, толкова и опасности. Преди всичко, разпадът на държава, без значение колко изкуствена е тя, създава нови изкуствени граници – поне временно. Това рязко увеличава риска от конфликти. Но да бъдем честни: Украйна вече е разделена на поне три части (окупиран Бандерастан, Новорусия и Крим) и в нея върлува гражданска война. Днес в остатъците от Украйна цари насилие и е видно, че нещата няма да се подобрят скоро. Така че трябва да сравняваме с текущото положение, а не с възможните бъдещи сценарии. Тези, които ще възразят на разпокъсването на Украйна, трябваше да предприемат действия преди 2014 г. и да не подкрепят преврат, за който бе ясно, че ще доведе до гражданска война. Вазата вече се счупи, сега можем да спасим само нейните парчета.
Освен това, трябва да сме наясно, че Украйна е изкуствено създадена държава, чиито сегашни граници са творение на Владимир Ленин и Йосиф Сталин (нещо, което укронацистите усилено се стараят да забравят). Не говорим за разпада например на Франция или Япония. В крайна сметка, не виждам защо за някои държави може да се говори за разпадане (например Югославия), докато други граници от Втората световна война се считат за свещени.
Несъмнено някои ще ме обвинят, че съм „агент на Путин”, правейки подобно предложение. Други ще ме обвинят, че съм агент на ЦРУ/Мосад, защото изтъквам, че НАТО най-накрая би имало законна мисия западно от р. Днепър. Отдавна се научих да пренебрегвам този тип аргументи. На тези обвинения бих отвърнал само, че докато за бедствието в Украйна виня изцяло Англоционистката Империя, виждам и че всичко това започва да се превръща в общ проблем, който скоро ще се превърне в обща заплаха, която ще се нуждае от общо решение. Просто не виждам кой ще върне реда и закона източно от р. Днепър, освен Русия. По същия начин, тъй като Русия няма да се съгласи да понесе цялата украинска тежест, не виждам друга военна сила, освен НАТО, която би могла да върне реда и закона западно от р. Днепър (между другото, използвам Днепър за груба концептуална граница, в действителност разделението ще трябва да бъде договорено).
Та лош вариант ли е контролираното разпадане на Украйна?
Да, много. Ужасен вариант.
Но не виждам по-добър.
А вие?
Източник: The Unz Review
Времето на атаката на тръбопровода
Руските въоръжени сили удариха летище в ...
