Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02 18:43 - Новговор на беззъбия бунт
Автор: dokumentalni Категория: Политика   
Прочетен: 776 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Автор Владимир Николов


В България от няколко години се самоопияняваме от един специфичен жаргон, който малко комично продължаваме да възприемаме като модерен. Думи като мейнстрийм, истаблишмънт, статукво, системност-антисистемност и пр. се смятат вече за задължителния атрибут на всеки бунтар. На Запад това са стари неща. Някъде в края на 60-те-нач. на 70-те започват да ги употребяват масово покрай протестите срещу Виетнам, хипитата, сексуалната революция, бунтовете на чернокожите и т. нат. Там е моментът, в който тези наименования започват да изместват старите понятия – капитал, класа, класова борба и др. (поне що се отнася до масовата употреба). Причината е очевидна. На мястото на старите, но изведени по научен път понятия, които съдържат в себе си потенциала на сериозния анализ върху обществените реалности и имат способността да мобилизират познавателна съпротива срещу настоящия ред, биват наместени едни обозначения с по-елементарен и затова безопасен смисъл.

Вместо идеология започваш да използваш мейнстрийм – първото разбира ценностите като стройна и продължително оформяща се категория, свързана с конкретни социални и обществени условия, докато мейнстрийм е простичка фуния, през която злите управляващи ни засипват с попкултура и така ни манипулират.

Управляващи „класи” е понятие, което създава основа за едно по-всеобхватно разбиране на източниците и произхода на властта и затова е неудобно, Затова пък заместващото го „елити” просто заявява, че има едни лоши хора на власт, които само трябва да се разбунтуваме и те ще паднат.

Вместо „класова система” имаме истаблишмънт – първото изследва модел изграден на основата на причинно-следствените връзки в историята, докато за второто властта си е власт навсякъде и винаги.
Премахваме „обществен строй”, но пък се сдобиваме със звучното „статукво”. Първото е все пак динамично понятие, което ни възпитава да мислим явленията в обществото като процес, докато второто ни подхвърля че има един моментен проблем, за който ни трябва малко воля, за да го разрешим.

Към това добавяме „антисистемност” вместо революция - първото произлиза от схващането, че целият проблем е единствено и само във външните проявления на властта и е достатъчно да я съборим, за да се прегърнем всички. „Системата” е виновна, нали така?! Революцията е друго нещо – там промените са мъчителни и част от много продължителен процес на дълбоки преобразувания.

Tези нови думи, които с ентусиазъм сме усвоили са съдържателно аморфни, извлечени от елементарни съпоставки с действителността и напълно безопасни, но пък същевременно ни помагат да изживеем своя хаотичен и беззъб бунт. Неслучайно са всеобщо ползвани и от леви, и от десни. Това е и най-лошото, защото през езика се размиват съществените идеологически различия и се стига до ефекта „няма ляво-няма дясно”. Има само някакви политически дефекти, които ще се премахнат с политически решения.

21 януари 2018



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dokumentalni
Категория: Политика
Прочетен: 985095
Постинги: 125
Коментари: 819
Гласове: 746
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031