Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2022 18:40 - Лично за директора на Народния театър и непристойните скандали
Автор: cefulesteven Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3014 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 05.12.2022 14:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
2017. Или годината с най-ефектните обрати в живота ми. 

Постъпих на работа в Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен.
Тогава театърът приличаше на боксьор в нокдаун. Държеше се на крака, но аха...да падне на ринга.

Личеше обаче, че се опомня. Имаше нов кадърен директор. Васил Василев, същият, който сега е директор на Народния театър. 

Скоро бях заразен от ентусиазма и на актьори, и на другите новобранци зад сцената. Работата над "Вишнева градина" от Чехов и режисирана от Василий Сенин, макар и доста екстремална, за човек, който изобщо не познаваше театъра и представа си нямаше какво става зад завесата, е сред най-щастливите ми и красиви мигове в живота ми.

Не продължи дълго. След една безсънна нощ: потене, болка в гърдите, ужасяващи схващания, макар и да не исках да ходя на лекар, отстъпих пред настояванията на жена ми...

Слава Богу: оказа се инфаркт. Доста тежък. Втори. Първият съм изкарал на крак, без да разбера какво е било. През месеците, в които ме нямаше в театъра, той беше станал неузнаваем. 

В повечето от културните институции витае някакво чувство за кризистност. Из тях бродят хора с тъжни усмивки, със самочувствие на лузъри, отчаяно борещи се за коричката и за любовта си - да се занимават с изкуство и култура.

При постъпването ми се чувствах така и имаше такива хора: и сред сценичните, и в администрацията, а и сред актьорите.

Когато болничния ми приключи: промяната беше видима. Такива хора нямаше. Въздухът беше зареден с творчески амбиции, с динамика...Е, имаше я и типичната за театъра откаченост, понякога и напрежение, но усещането беше, че живееш сред късметлии. И ти харесва.

Резултатите бяха високи. Премиери. Турнета. Все по-амбициозни проекти. Все по-мащабни продукции. И само напред и нагоре.

Така управляваше Васил Василев театъра. И когато на едно общо събрание ни откри, че скоро ще е директор на Народния театър, бяхме в шок.

Каза ни го от сцената. От същата сцена, на която тази вечер ще се играе режисирания от него: "Боинг Боинг" (1 декември 2022), на която се игра "Цимбелин", "Балада за Георг Хених", "Островът на робите", "Женитба" (Гогол), "Ловецът на приказки", "Натюрморт със затлъстял племенник" и още, и още, и още...Като се достигне до моята "Кратка пиеса за любов"...

Да! Имах и това щастие! Аз - аутсайдера. В театъра си имам по-скромна длъжност, не съм драматург. Спечелих конкурс, всъщност - два, като единият беше международен, но това не означаваше, че пиесата ми ще бъде задължително поставена.

Но някой ми се довери. Изключвам режисьора: Ованес Торосян. Той явно, че ми се е доверил. Изключвам и журито в конкурсите - явно, че и те ми се бяха доверили. Този, който даде зелена светлина пиесата да се играе. 

А същият даде зелена светлина и на "Ученикът на смъртта" - изключително грандиозна постановка по полска народна приказка, дебют на младия режисьор Денис Симеонов. "Островът на робите" беше наполовина от дебютиращи актьори и екип. Всички тези млади хора имаха шанс. И това се превърна в тендеция. Автори на музика, сценографи, най-вече актьори, преди да са се опомнили на пазара на труда, вече работиха на професионална сцена. 

Струва си да се спомене и случая с Ованес Торосян. Познат е и от телевизията, и киното. Десетки са ролите му, даже може да е минал сто. Самият той е режисьор, работил дълго на своя глава. Не искаше да си има нищо общо с големи институции. Но някак си склони да работи в нашия театър.

И накрая стигам до "Опашката" и "Антигона".

Тоест: Явор Гърдев и Захари Карабашлиев, режисьорът и авторът на романа "Опашката" и режисьорът на "Антигона", Александър Морфов. 

Големият Александър Морфов! "Големият Александър Морфов"!

Първият път го изрекох с искрено възхищение. Вторият път - с искрена ирония. 

За Явор Гърдев нищо няма да кажа. "Опашката" нямаше да е това, ако не беше той. Опитах се да чета книгата - не се получи. Не е лоша, но при усещането за художествено лицемерие ми се гади...

Повечето от blog.bg ме знаят 50 кг. Само, че сега съм 81-83. И се чувствам супер. Въпреки инфарктите ми, които вече са три и съм с 4 стента съм всеки ден във фитнеса. 

4 дни след последното ми ставане от операционната маса на кардиохирургията бях на лежанката в залата и бутнах пет пъти 80 кг. 

Защо споменавам това? Ами да обясня, защо съм бил 50 кг. Повръщах постоянно. Не се знаеше от какво. Най-вероятно си е било сърцето. За това и вече не повръщам. Още щом ми сложиха първите два стента - спрях.  

Не мога да чета обаче блудкави политически сервилни послания. В момента едни ми такива "политически коректни" в евро-атлантически дух. Събира ми се онзи блудкав вкус, страх ме е да не започна пак да повръщам.  

Такова чувство ми създаде и романа "Опашката" (поне докъдето го четох), но като го видях на сцената...

Е, това вече беше чудо! И причината не беше, че познавах актьорите лично. Без Владимир Карамазов и Михаил Билалов. С останалите съм живял. Някои от тях са ми приятели. 

Не. Не беше това причината. И се възхитих на Явор Гърдев, че е "прочел" по този начин книгата. И уж същата - изглежда толкова различно. 

Безброй пъти съм го препоръчвал. И в един момент се чувствах виновен, че имам такова отношение към Захари Карабашлиев.

Та, тази пиеса - чудо беше поставена по времето на Васил Василев в плевенския театър. 

После Васил Василев назначи за "писател" на Народния театър същия този Захари Карабашлиев, който го атакува сега. И заради същия този Захари Карабашлиев, който го атакува сега, Васил Василев беше атакуван от доста активно четящи българи. 

И като казвам "активно четящи" имам предвид точно активно четящи. Не "фенове" и не онези читатели, които четат каквото им хвалят лъвовете в издателския бизне с, а онези читатели, които мислят с главите си. Те никак не харесаха този избор.

На всичко отгоре Захари Карабашлиев от позицията си на шеф на "Сиела", анатемоса, публично наруга и спря да издава ГОЛЕМИЯ Лукяненко, заради това, че Лукяненко подкрепял "войната", т.е. голямото безобразие, че един автор подкрепял родината си. 

Книгите на Лукяненко нямат много общо с войната. Поне, не и с тази. 
Лично на мен това ми напомни аутодафето пред Берлинския университет в 1939 година, когато са били изгаряни Томас и Хайнрих Ман, Ремарк, Ерих Кестнер..., сигурно и на десетките още гневни читатели, на които им писна от лицемерието на политическата коректност, която от една страна защитава "свободата", а от друга - по пилитически причини забранява автори. 

Само, че се нахвърлиха не на Захари Карабашлиев, а на Васил Василев. 
А Васил Василев - устоя. Направи се, че не е забелязал и макар и млад в Народния театър не се побоя да защити човека, поредния човек на когото се беше доверил.

На премиерата на "Талант" от Захари Карабашлиев, бях първият, който стисна ръката на Захари Карабашлиев. Имам предвид първия, когото Захари Карабашлиев не познаваше. Слязох по една от стълбите зад сцената. Поздравих Ива Николова, акриса изпълняваща важна роля и Захари Карабашлиев, който тутакси се появи. 

Пиесата ми хареса! Приятно ме изненада. А и понеже е магически реализъм - ме удари по слабото място. Препоръчвам я. 

Невероятно се е получило. Заслужаваше си да преглътна киселата слюнка, която ми се набираше заради Лукяненко...Да, и заради нагласените конкурси на "Сиела".

И къде беше поставена тази пиеса? Пак в плевенския театър. Да, вече при новия директор, но все си мисля, че успеха на "Опашката", допринесе за "Талант".

Сега малко и за Александър Морфов. Стаята, в която живееше докато работеше по "Антигона" беше до кабинета ми. Не знам защо този човек гледа толкова страшно. 

Да! Това е най-грандиозния спектакъл, който е поставян в Плевен, поне в периода, в който работя в театъра. Знам, че нервите са му много. Но вече познавам десетки режисьори и работните им процеси. 

Като се изключи Лилия Абаджиева, която е направо паталогичен случай, не съм видял толкова сърдито гледащ човек. Ако можеше с погледа си да илюстрира кратката поява на минотавъра в неговата "Антигона", "Антигона" щеше...

Не, не, не. Повече от това "Антигона" на Александър Морфов не може да бъде. "Антигона" е шедьовър. По-хубаво от това няма накъде!

Но за да се получи всичко това някой трябваше да го изтърпи. С погледа му на минотавър. 

Няма да казвам колко пъти премиерата беше отменена. Наричана ту премиера, ту предпремиера, ту генерална репетиция. С колегите от организацията ни идеше да се гръмнем, че не знаехме как да афишираме. 

Колкото и талантлив да е човек, капризите не му правят чест!

Васил Василев назначи и него в Народния театър. Е, поне за Александър Морфов, не съм разбрал, някой да го е ругал, но едва ли Александър Морфов щеше да се върне към театъра, ако не беше се намерил Васил Василев - човекът с достатъчно чувство за хумор, хладнокръвие, че да го спечели и изтърпи. 

Биде вечер - биде утро! Разбирам за скандал в Народния театър. Заради някоя си Велислава Кръстева, която била незнам-си-каква в ДПС, а сега работила като пиар в Народния театър, Морфов се нахвърлил върху Васил Василев.

Не мога да повярвам. Чета Александър Морфов, вдигам рамене. Видял  съм погледа му, знам, че не е много сам. Човек на изкуството, какво да го правиш! Ще му мине!

Да, ама продължава да натяга обстановката. 

Да драскаш по стените си е хулиганство. Дали си гении или не, има си правила, които не те правят свръхчовек! Дразнило го ДПС. И мен ме дразнят! Не мисля обаче, че е достойно да се атакува човек, само заради принадлежността му към някоя партия!

Това връща към едни други времена! Които уж "гения" отрича. 

После се включва и другия: Захари Карабашлиев. Колкото ме възхити с "Талант", толкова ме отврати с излеянията си по радиото. Такъв изпечен демагог, като изрязан от Макиавели. Говори за политика, за идеализъм. Видите ли: бил политически, не партийно ориентиран. 

Добре, де. Всеки трябва да прави разлика между политичност и пропартийност, но да гониш някого заради принадлежност към партия, без да изтъкваш друг политически конфликт, пак си е проява на пропартийност, макар и с отрицателен знак. 

Ако гониш някой само защото е фашист си антифашист.
Ако гониш някой само защото е комунист се антикомунист. Всъщност, може да си най-обикновен идиот, който не знае какво прави, но поне се вживяваш като антикомунист.

И формулата важи за всяка партия и неин член. 

Това, че Велислава Кръстева е работила нещо си към ДПС не би трябвало, поне в демократична страна да е проблем, по-късно да работи в културна институция. И ако е проблем, то той е недостойно да бъде решаван от други служители. Има човек, отговорен с решението, който веднъж заради Захари Карабашлиев, пак беше получил нападки от широката публика. 

Васил Василев ми е бил директор. Знам що за човек е. Не сме били близки. Имали сме нормални човешки отношения. Наясно съм що за силна натура е. Не ми беше работа да вра магарешката си глава, там където конете хвърлят къчове, но не мога да издържа. 

Защото утре ти, който работиш, примерно, в банка - ще се окажеш от "неправилната политическа сила".

Утре ти, който работиш, примерно, в училище - ще се окажеш с "неправилни политически възгледи".

Утре ти, който работиш, примерно, в галерия, на кораб, в завод за олово и цинк, в хлабарница, в таксиметрови служби...ще се окажеш политически крив за твой колега, както се оказа Велислава (сетих се името й) Кръстева за Морфов и Карабашлиев. И след като не могат да убедят директора да те махне, ще почнат да пишат обиди по вратата ти и ако това не помага - да вдигат скандали срещу директора.

Защо това ми напомня за "1984".






Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405294
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031