СОЦИАЛНИТЕ   ИНСТИТУЦИИ

 

 

Социалните институции са универсални, трайни социо-културни структури със съответни и адекватни функции и механизми (ценности, норми) за задоволяване на базисни и жизнено важни потребности на хората в едно общество. Те са фактори за социализация и интеграция на човека в обществото, за адаптацията му към обществения начин на живот, както и форми на социален контрол върху индивидуалното и групово поведение.

По традиция се дефинират пет основни комплекса от институции. Икономическите институции служат за производството и разпределението на стоки и услуги. Политическите институции регулират достъпа и прилагането на властта. Институциите, свързани със стратификацията определят разпределението на позициите и ресурсите. Институциите, отговарящи за родствените връзки третират бракосъчетанията, семейството и социализацията на медиите. Културните институции се занимават с религиозната, научната и артистичната дейност на индивидите.

Институционализирането е процес, при който социалната дейност се регулира по подходящ начин и започва да се нарича институция.

Социалната мисия на институции в обществото е свързана със създаването на материални, икономически и социалнокултурни предпоставки и условия за задоволяване на потребности на хората, без което е невъзможен техният обществен начин на живот. Базисните потребности във всяко  общество са свързани с неговото собствено възпроизводство, с неговото функциониране развитие, с неговото съществуване.

Възпроизводството на хората е важна обществена потребност. Биосоциалното възпроизводство на хората в едно общество исторически и традиционно се свързва със семейството като социална институция.

Социализацията на човека, подготовката за социалните му роли и приобщаването му към обществения начин на живот е друга базисна потребност в обществото. В модерните (индустриални и постиндустриални) общества социализацията на хората е социална мисия на училището, на университета, на образователната система.

Познанието, личностното самопознание, самоосъзнаване и осмисляне на жизнените намерения и цели е потребност, чрез задоволяването на която човек поддържа самочувствието си, чувството си за достойнство, индивидуалната си инициатива и активност. Науката, религията, моралът са социокултурни структури, чиито функции и механизми исторически и традиционно се свързват с познанието, самопознанието, самоосъзнаването, самоосмислянето на човека, на човешкото общество, на смисъла на съществуването на човека.

Производството и разпределението на стоки и услуги е необходима за живота на хората дейност.

Поддържането на ред и сигурност чрез достъпа до властта и контрола върху ресурсите е значимо условие за живота на хората в обществото.

 

 

Основната функция на семейството в най-общ социокултурен план е свързана с репродукцията, с раждането, отглеждането и подготовката на децата за ролите им в живота, с биосоциалното възпроизводство на хора в едно общество. Във връзка и за осъществяване на тази си функция семейството организира голямо разнообразие от действия и дейности, от взаимодействия и влияния; вътрешноинституционални, личностни и социални (обществени).

Еволюцията на света по посока на индустриалното развитие се съпровожда от процеса на относително обособяване на нуклеарното семейство от по-широката група роднини. Разпадът на крупните семейни  (многогенерационни) структури, типични за доиндустриалното общество У.Дж. Гуд е причинен от редица фактори. Един от тях е, че индустриалното общество изисква физическо придвижване на хора от едно място на друго и това обикновено ограничава честотата на връзките между родственици.

Семейството като социокултурна структура със специфични функции и механизми за влияние върху човека и обществото е сравнително устойчива социална среда (социум), в която човек търси и намира подкрепа, сигурност и стабилност, и в този смисъл е относително инертно към промяна.

В исторически и цивилизационен контекст обаче семейството е „изправено” пред натиска на много и разнообразни предизвикателства, които в много известното си изследване „Шок от бъдещето” американският социолог и футуролог Алвин Тофлър представя твърде убедително и аргументирано:

...Свръхиндустриализмът – новият стадий в икономико- технологичното развитие изисква дори още по-голяма мобилност. Можем да очакваме, че мнозина от хората на бъдещето ще развият още по-нататък процеса на аеродинамизирането, като не създават деца и сведат семейството до основните му съставки – мъж и жена.

Втурвайки се в утрешния ден, милиони обикновени мъже и жени ще се изправят пред емоционално заредени избори, които ще са толкова непознати, толкова неизпитани, че миналият опит не ще може да послужи като предпоставка за разумно решение. В семейните си отношения, както и във всички останали аспекти на живота си те ще трябва да се оправят не само с последиците от преходността, но и с допълнителните проблеми, поставяни от новостта. (Тофлър А. Шок от бъдещето)

 

Първостепенната функция на образователните институции е социализацията на децата и младежите в обществото, разбирана като продължителен многофакторен процес на усвояване на необходими за живота знания, умения и опит, на интериоризиране и прилагане на неговите ценности (идеи, представи, виждания, вярвания), на неговите норми (обичаи, традиции, правила, закони) и формите на социален контрол.

Всяко общество изгражда социокултурна структура със специфични функции и адекватни механизми за целева, систематична, методологически и методически обоснована и ефективна социализация на децата и младежите – образователна система, наричана накратко  „образование”.

Образованието в модерната му форма включва обучението на ученици в специално създадена училищна обстановка. Процесът на индустриализация и разрастването на градовете повишават търсенето на специализирано обучение.

Образователните институции в съвременното общество са пред нови предизвикателства. Нараства обществения натиск за промени в образователните системи, в учебните програми, в методите на обучение, в организационните форми. Появява се доминирана от технически, технологически и организационни изисквания нова потребност от непрекъснато образование (long life learning). Това налага необходимостта от нов модел от нов модел на образование, отворено към всяка възраст и всяко равнище на обща и професионална подготовка.

Утрешната технология изисква ...хора, които могат да преценяват критично, които могат сами да намерят пътя си в нови, непознати обкръжения, които могат да установят бързо необходимите взаимоотношения в условията на бързо променяща се действителност. Тя изисква хора, които според необоримото определение на Ч. Сноу „са отдадени на бъдещето до мозъка на костите си” . За да създадем свръхиндустриално образование ние трябва най-напред да произведем поредица алтернативни представи, които може да бъдат нужни след двадесет и пет или след петдесет години; .... (Тофлър А.)

 

В социологически план дефинициите анализът на религията отразява нейното място и функции в обществото: взаимовръзката на конкретния тип социална и религиозни системи, на религиозните вярвания и практики с целостта на възпроизводството на обществото, влиянието на религиозните идеи и етос върху социално-икономическото поведение на социалните актьори, особеностите и типологията и типологията на религиозната институция, религиозния лидер и др...  (Богомилова Н. Енциклопедичен речник по социология)

Социолозите на религията днес се опитват да предвидят мястото, ролята и влиянието на религиозните системи в постиндустриалното общество. Очертава се престава за множественост на света – частично построени представи в сложна мрежа от взаимоотношения между човека и реалността. Акцентът е в индивидуалността на личността, но не в нейния асоциален и аполитичен характер. Споделя се разбирането, че само изключително сложна институционална структура , включваща в себе си определен тип семейство, училище и църква, е в състояние да формира и поддържа личност, способна да живее в свят, в който всичко е предмет на избор. Това не е толкова самоосвобождаване на човека, колкото разбиране за неизбежната ограниченост и развиване на стремеж към пълно разгръщане на неговата индивидуална същност и възможности.

 

Науката, разглеждана като сфера на производство на знания за природния и социалния свят, за човека е пред на дейност на институции – университети, научни организации, асоциации.

 Драстичните социални промени, развитието на човешката цивилизация в определен смисъл са функция на научни идеи, нови технически решения, развитие на технологии. В постиндустриалното (информационното) общество науката и новите технологии излизат на предни позиции.

Производството на стоки, обслужващата сфера, разпределението, обменът и потреблението са ограничени съставни части на структурата на икономическите институции в едно общество и от тяхното състояние, взаимно съответствие и ефективно взаимодействие в изключително висока степен зависят икономическото поведение и икономическия живот в обществото.

В постиндустриалното общество се променя икономиката. Променя се не само производството, но и фирменото управление и начина на работа на администрациите.

 

Потребността от установяване, поддържане и устойчиво възпроизвеждане на социален ред и социална сигурност за хората, социалните групи и общности се удовлетворява от функционирането на система (структури, функции, механизми) за управление на обществото. Политическите институции – структури, функции, механизми (ценности, традиции, норми) са същностен елемент в системата за установяване и поддържане на ред във връзките, взаимоотношения и взаимодействията между хората и на сигурност за техните дейности, собственост, достойнство, права.

Политическите институции в обществото са субекти в законодателната (Народното Събрание), в изпълнителната  (правителството) и в съдебната (следствие, прокуратура, съд) власт. Те развиват структури и реализират функции на различни равнища: местно управление и местна администрация (населени места, общини); регионално управление и регионална администрация (райони, области);  държавно управление и държавна администрация.

 

Масмедиите играят много важна роля в живота на хората в едно общество. Ефектът от дейността на масмедии е във формирането на обществено мнение. Проблемът е не само и не толкова във формиране на обществено мнение, а в подсилването на становищата, на нагласите, които хората са изградили в една или друга степен.

Колективното поведение (поведението на отделни групи, общности) придобива особено значение в слабо структурирани и кризисни социални ситуации. В този смисъл масмедиите се ситуират по отношение на структурата на системата на управление на обществото като „четвърта власт” (предвид тяхното обществено влияние и въздействие).

 

Социалните институции са фактори за социализация и интеграция на човека в обществото, за адаптацията му към обществения начин на живот, както и форми на социален контрол върху индивидуалното и групово поведение.

 

Литература

Генова, Ж.  Социология

Тофлър, А. Новата цивилизация

Тофлър А. Третата вълна

 

 

 

 

 

Здрасти Калина,
не знам каква ти е тезата с тази публикация за Институциите или за социалните институции...
Не знам и по-каква причина се фокусираш върху семейството...
Като тенденция обаче функциите на семейството затихват.
В съвременото западно общество държавата се намесва в голяма с степен в работата на семейната клетка и изземва редица функции, слага други функции под контрол. За други неща се задават нови стандарти.

Съвременното семейство и някакво бледо подобие на традиционното патриархално семейство... В патриархалното семейство мъжът играе много силна водеща роля в редица дейности... В съвременото западен-стил семейство жената е тази, която одобрява или отхвърля редица неща.

Абе въобще да се говори много за семейство е "неуместно".. Над 50% от съвременните деца израстват в среда с 1 родител. Тоест как дете отраснало само с майка си или баща си ще знае какво е това нещо "семейство"? В същото време децата отраснали само с 1 родител не са по-малко успешни от другите деца... В някой случаи децата които са моно-парентални ( с един родител) са донякъде с предимство че не стават свидетели на традиционната битка за надмощие между мъжа и жената... Тези деца израстват в някак си по-спокойна атмосфера.. Липсва конфликта, липсват 2 центъра на властта... Към 1 настойник по-лесно се нагласят отколкото към 2.

Много разпространени стават вече и семействата, смесени в резултат от предишни бракове. Полу братя / сестри, доведени братя/сестри....
Това са предизвикателства дето трудно се вписват в "традиционното " семейно възпитание, трудно се възприемат от "закоравелите" със здрави семейни традиции.