Сирия: право на защита или право на бомбардиране?


 

 
                 Юрам Абдула Уейлер, “Пресс ТВ”
                 Превод: Илиян Станчев


“Военните ни се позиционираха в региона. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете ме информира, че сме готови да ударим, когато решим... И аз съм готов да дам такава заповед.” – президентът на САЩ Барак Обама.

Отговорността за защита (The responsibility to protect – R2P) е принцип на международното право, установен на световната среща на ООН през 2005 г., на която правителствените лидери анонимно приемат, че “всяка отделна държава носи отговорност да защитава населението си от геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството.”

            Ако държавата не успее да предпази гражданите си от подобни ужаси, R2P прилага колективно задължение на хуманитарна интервенция чрез други агенции. Но САЩ, придвижвайки глобалния си план, узурпират този принцип като оправдание за едностранни военни действия. Сега той може да бъде наречен “право на бомбардиране” (R2B – The right to bomb). Точно това се случва и в случая със Сирия.

            Американският президент Барак Обама е готов да бомбардира Сирия заради предполагаемо химическо нападение, но не с цел смяна на режима, а като шамар по китката на сирийския президент Асад, осъществен чрез няколко десетки крилати ракети от морските сили на САЩ, позиционирани вече в Средиземноморието.

            “Американският народ знае добре, че не можем да разрешим конфликта в Сирия по военен път”, признава арогантният главнокомандващ на най-силната армия в света, но не смята, че има нужда от одобрението на ООН или собствения му конгрес да извърши това, което журналистът Пепе Ескобар нарече “Томахоук дипломация”.

            “Уверен съм в доказателствата, с които разполагаме, и няма нужда да чакаме инспекторите на ООН. Мога да продължа напред и без одобрението на Съвета за сигурност”, обяви той. “Вярвам, че имам властта да извърша това военно действие, без специфично упълномощаване от Конгреса”, добави надменно.

            След като демонстрира пълно незачитане на международното право, самоопровергавайки се, той попита: “Ако не потърсим отговорност за това ужасно действие, какво ще говори това за нашата позиция да се изправяме срещу тези, които потъпкват основните международни правила?” Съдейки по липсата на реакция на Обама към скорошния преврат на египетската армия срещу демократично избран президент, човек би заключил, че американската позиция силно зависи от статута на потъпкващия правилата в налаганата от САЩ международна йерархия.

            Докато Съединените щати продължават да обвиняват сирийското правителство в извършването на химически нападения в предградията на Дамаск, започват да се натрупват доказателства за обратното. Лекари, местни жители и бунтовници казват, че химическите оръжия се доставят от Саудитска Арабия за свързани с “Ал-Кайда” бунтовници.

            Други данни замесват оръжейния доставчик от Колорадо Спрингс “Тех Уайз” и Министерството на отбраната на САЩ в планирането на химическите операции. Скорошни разкрития на шокиращи зверства, извършени от подкрепяните от чужбина бунтовници, демонстрираха, че ракът на тероризма се разпространява, но държавният секретар Джон Кери оптимистично настоя, че тези “лоши момчета” представляват само 15-20 процента от “опозиционерите”.

            Всичко това се случва на кървавия екран на разширяващ се, външно захранван конфликт, бушуващ от март 2011 г., превърнал почти 7 милиона души в бежанци – почти 5 милиона в Сирия и над 2 милиона извън нея, и взел над 100 000 жертви.

            Очевидно кризата в Сирия плаче за хуманитарна интервенция, но човек трябва да се запита, как нападение с крилати ракети от САЩ ще има подобряващ ефект? Би било очевидно, че подобно действие ще влоши и без това лошото положение.

            Докато Обама признава, че “конфликтът в Сирия няма военно решение”, и че “ние потвърждаваме нашето задължение да търсим мирно политическо решение”, той е решен да започне ракетни атаки срещу Сирия. И това, докато планира да осигури “помощ за нарастващите хуманитарни нужди в Сирия и тяхното влияние върху съседните страни”, което едно ракетно нападение със сигурност ще влоши.

            Оспорвайки причината за бомбардирането на Сирия, сенаторът от Кентъки Ранд Пол отбеляза: “Казва ни се, че няма военно решение за Сирия, но се насочваме към такова... Без съмнение в Сирия съществува ужасна трагедия, но не съм убеден, че ограничена кампания с бомбардировки ще постигне желаните цели.”

            Изтъквайки очевидните последствия, сенаторът добави, че нападението “може да увеличи нестабилността в региона и да притегли още повече Русия и Иран в тази гражданска война.”

            Сенаторът от Луизиана Дейвид Витер, в съгласие със сенатор Пол, пише: “Американски военни действия могат да възпламенят по-голяма война и да ни оплетат в продължителния граждански конфликт в Сирия, в който някои опозиционни елементи са дори по-лоши от режима на Асад.”

            Демонизирайки президента Башар ал-Асад, САЩ се опитва да оправдае едностранната си военна интервенция, облечена в образа на хуманитарна такава, но този път по-голямата част от света не се хваща на пробутваните от Вашингтон номера. Президентът на Китай Ши Джинпинг, противопоставяйки се на военните действия, каза: “Политическо решение е единственият път за излизане от сирийската криза. Военният удар не може да изкорени този проблем.”

            На срещата на Г-20 руският президент Владимир Путин недвусмислено заяви: “Предполагаемото използване на химически оръжия в Сирия е провокация на бунтовниците, целяща чуждестранен удар.” От големите икономически сили единствено Турция, Канада, Саудитска Арабия и Франция подкрепят подстрекателя към война САЩ. Останалите са твърдо против военен удар срещу Сирия.

            САЩ дори се опита да подкупи Русия да оттегли подкрепата си за президента Асад, като чрез Саудитска Арабия предложи поддържането на пазарната цена на петрола на над 100 долара за барел. Но Москва отказа щедрата оферта, отправена от ръководителя на саудитското разузнаване принц Бандар бин Султан. Той дори е намекнал за възможността чеченски бунтовнически групи да застрашат сигурността на предстоящите зимни олимпийски игри в Сочи през 2014 г. Руският президент Путин отказал хладнокръвно на Бандар, подчертавайки: “Позицията ни към Асад няма да се промени. Вярваме, че сирийският режим е най-добрият говорител на сирийския народ, а не тези канибали”, говорейки за скорошните зверства, извършени от бунтовниците от “Уахаби”.

            Верен поддръжник за американска военна намеса, разбира се, е ционисткият режим, който подкрепя ограничения удар на Обама, с надеждата, че няма да надделеят нито бунтовниците, нито президентът Асад. Безцеремонно обяснявайки позицията тип “Кисинджър” на Тел Авив, бившият генерален консул Алон Пинкас каза: “Нека и двете страни кървят до смърт. Това е стратегическото мислене тук. Докато събитията се проточват, няма заплаха от сирийска страна.”

            Ционисткото политическо оръжие в САЩ, Американо-израелският комитет по обществени въпроси, лобира за същото: “Цивилизованият свят не може да толерира употребата на тези варварски оръжия, особено над невинно цивилно население, включително стотици деца.” За уточнение, организацията има предвид предполагаемото използване на химическо оръжие в Сирия, а не крилатите американски ракети “Томахоук”, които ще връхлетят сирийския народ, както повелява ционисткият съюзник на САЩ.

            Междувременно, сенатската комисия за чуждестранни връзки прие резолюция, одобряваща военния удар срещу Сирия, а нобеловият лауреат Обама призова Пентагона да разшири своя списък. С четири разрушителя клас “Арлей Бърк”, въоръжени с крилати ракети “Томахоук” и разположени в Средиземноморието, и самолетоносача “Нимиц” със своите изтребители F/A-18E “Супер Стършел” с ядрени възможности, както и с три допълнителни крайцера, идващи от Бахрейн, изглежда, че американският главнокомандващ и вашингтонски лицемер има предвид нещо повече от обикновена хуманитарна интервенция в Сирия.

            “Какво послание ще изпратим, ако диктатор може да обгазява до смърт стотици деца и не си плаща за това?”, пита реторично Обама в своето обръщение на 31 август. Не знае ли, че САЩ вече са изпратили звучно и ясно послание, че ако имат полза от диктатор, той може да използва смъртоносен газ с подкрепата на Вашингтон, както показаха наскоро разсекретени документи? С одобрението на Рейгъновата администрация и помощта на ЦРУ, през 80-те години Саддам Хюсеин е използвал срещу иранци и иракски кюрди смъртоносните газове иприт и зарин, в едни от най-лошите химически нападения в историята. Случайно, но когато се приема Женевският протокол през 1925 г., забраняващ използването на химически оръжия, САЩ го подписват 50 години по-късно.

            Заключавайки пламенния си апел за действие срещу Сирия и напомняйки на несигурните нации кой диктува правилата, властелинът от “Пенсилвания Авеню” заявява: “Но ние сме Съединените американски щати. Не можем и не трябва да се преструваме, че не виждаме случващото се в Дамаск. От пепелта на световна война построихме международен ред и приложихме правилата, които му придадоха смисъл.” Виждаме, че удар по Сирия с крилати ракети “Томахоук” е малка, но необходима част от прилагането на правилата на американския международен ред, който, надяваме се, скоро ще се разпадне.