Отговор на теста „Елементарна политическа грамотност”
или
Какво всъщност означава "смяна на системата"?

Въпросът от теста е:

Разделете на две групи следните понятия: капитализъм, демокрация, олигархия, феодализъм, комунизъм, монархия, анархия, робовладелство.

Ако не сте попадали на теста до момента, първо се опитайте да отговорите и после продължете с четенето – смятам, че ще ви е по-забавно.

Пауза.

Жокер:

Едната група представлява икономическото устройство на едно общество, а другата група са форми на управление.

Пауза.

Отговор:

Дадените понятия се разделят на две групи по четири:

1. робовладелство, феодализъм, капитализъм и комунизъм
2. монархия, олигархия, демокрация и анархия

    Преди няколко дни един приятел ме помоли да напиша статия на тема: Какво всъщност означава „смяна на системата”? Възхищавам се от опитите му да критикува днешните системи – както икономическата, така и политическата – затова реших да подходя сериозно към молбата му. Всъщност тук не смятам да давам отговор на въпроса му, а само да се опитам да разсея заблудата, караща ни да поставяме икономическите и политическите системи в един кюп.

     Ако не сте отговорили правилно на теста, не се притеснявайте – повечето хората отговарят погрешно. Причината е, че икономическите и политическите играчи, както и медиите, не желаят да ни обяснят какво всъщност означават всички тези понятия и умишлено създават объркване. Всъщност не съм много сигурна колко български политици и журналисти са способни да отговорят на зададения въпрос. Възможно е да не го правят умишлено, а да са просто невежи, което веднага ни кара да се запитаме защо точно те ни управляват и информират. В едно обаче съм сигурна – големите икономически играчи трудно ще сбъркат отговора. Те прекрасно знаят каква е разликата между икономическа и политическата система. И общо взето слабо ги интересува каква ще е формата на управление, стига икономическата система да остане под техен контрол. Историята е доказала, че виреят прекрасно и при демокрация, и при олигархия, и при монархия, а в последните десетилетия точно най-върлите неолиберали водят кръстоносния поход срещу държавата – основен враг и на анархистите.

     Днес във всяко едно общество присъстват всички възможни начини на производство, например няма общество само с капиталистически предприятия (тези, в които има поне един наемен работник). Наред с капиталистическите предприятия съществуват комунистически предприятия (кооперативите), феодални структури (традиционното патриалхално семейство) и даже робовладелство (проституцията). Според официалните данни днес съществуват между 21 и 30 милиона роби в света. 

     Навсякъде, където се извършва някакъв труд (семейство, фирма, медия, културна или спортна организация и т.н.) съществува различен начин на организацията му. Надхвърляйки рамките на конкретните места, където се извършва труда и разглеждайки обществото териториално  – като село, град, държава, континент, свят -  веднага забелязваме, че един от начините на производство е най-широко разпространен и властва над другите. Оттук произлизат понятията, определящи дадено общество като икономическа система – капитализъм, феодализъм, комунизъм, робовладелство.

    По същия начин политическите системи присъстват с цялото си многообразие в днешното общество. Под политическа система възприемаме формата на управление – демокрация, олигархия, монархия и анархия – или казано по-простичко, кой взима решенията.  Монархията, олигархията и демокрацията са разновидности на диктатурата, съответно на един човек, на малцинството и на мнозинството, над останалите. А според анархията, решенията трябва да се взимат единодушно.

     Например, в една капиталистическа фирма решенията се взимат от един човек – собственик с дял на собственост от 51% –  това е монархия. В традиционните патриалхални семейства монархът е съпругът. В големите корпорации, въпреки, че те са собственост на голям брой акционери, решенията се взимат от директорския съвет – ето ви олигархично управление. В кооператива решенията обикновено се взимат по демократичен начин (или единодушно, в зависимост от правилата, които си е създал), а когато няколко приятели решават в кое заведение да отидат, се опитват да постигнат единодушие (анархия), но ако не успеят, се задоволяват с демократично решение.

    Когато говорим за „смяна на системата” най-важното е да уточним коя система имаме предвид – икономическата или политическата – и с коя искаме да я заменим. Ако пък желаем да сменим и двете системи, трябва да се опитаме да разберем дали съществува някаква зависимост между тях и каква е тя. Промяната на икономическата система ли може да доведе до промяна на политическата, или обратното?

    Смятам, че търсенето на точно тези отговори е най-интересният период в живота на един зрял човек.

   Преди да дам примери за различни комбинации между икономически и политически системи, нека отново да уточня, че под икономическа система се разбира формата на производствения процес, а под политическа се разбира формата на управление, тоест кой взима решенията.

Робовладелство – демокрация (древна Атина), монархия, олигархия

Феодализъм – монархия, олигархия (църковни институции)

Капитализъм – олигархия, монархия, демокрация (пряка и представителна според числеността на групата), анархия

Комунизъм – демокрация (пряка и представителна) и анархия

Първобитно-общинен строй – демокрация, анархия, монархия (жреци, шамани)

       Главни участници в различните начини на производство са както следва:

Робовладелски – робовладелец и роб

Феодален – феодал и крепостен селянин

Капиталистически – капиталист и наемен работник

Комунистически – работещи в конкретното предприятие

Античен – групови и самостоятелни работещи

    Както може би забелязвате, различните начини на производство се определят според собствеността върху средствата за производство.

     За повече информация относно разликата между икономическото и политическото устройство, ви препоръчвам прикачените лекции на американския професор по икономика Ричард Улф.

    А ако се чудите защо използвам тук снимките на Алберт Айнщайн, ето отговорa и на този въпрос: http://antipropaganda.comxa.com/Einstein.html

Даниела Пенкова,

06 януари 2014 г.