Превод: Илиян Станчев
Моля, при препечатване на материала, цитирайте източника на българския превод и името на преводача!
Та, един изтребител Су-30 навлиза за две минути и няколкостотин метра в турското въздушно пространство над провинция Хатай, и бързо се връща в сирийското, след като е предупреден от двойка турски Ф-16. Инцидентът обаче стана причина да се отвори целият ад, сякаш това е най-големият възможен повод за война между НАТО и Русия. Предвидимо, НАТО се впусна в реторична престрелка – Русия представлява „сериозна заплаха” и трябва незабавно да спре да бомбардира сладките „умерени бунтовници”, които коалицията от ловки опортюнисти отказва да бомбардира.
Момент обаче, алиансът е твърде зает да воюва. Поне до ноември приоритетът му са епичните военни маневри „Бърз тризъбец 2015” – 36 хиляди войници от 30 държави, над 60 бойни кораба и около 200 самолета ще тренират усилено защита срещу пословичния сценарий „Руснаците идат!”.
Въпреки това, турският министър-председател Ахмет Давутоглу – част от предишната доктрина на „нулеви проблеми със съседите” – „предупреди” Москва, че следващия път Анкара ще отговори с „военни средства”. После, разбира се, оттегли твърдението си; „От Русия ни отговориха, че е било грешка, че уважават границите на Турция и че няма да се случи отново.”
Инцидентът би могъл да бъде лесно преодолян – само с разговор между щабовете – и без излишни стойки. Но Турция – източният фланг на НАТО – е под огромно напрежение от „Изключителнистан” (иронично обръщение за САЩ – бел. прев.). Неслучайно прочутият върховен неоконсерватор Аш Картър „обсъди” инцидента с Анкара. Разбира се, Картър е най-голямата звезда на официалния Белтуейски (събирателно наименование за влияещите на американското правителство частни интереси, техните лобисти и прикриващите ги корпоративни медии – бел. прев.) диктат; „Предприемайки в Сирия военни действия срещу умерените групи, Русия ескалира гражданската война.”
„Султан” Ердоган, навреме и директно от Страсбург (не, не е кандидатствал за Европейския парламент), удвои залога: „Асад извършва държавен тероризъм, но за съжаление Русия и Иран го защитават.” Въпреки това, „султан” Ердоган няма да остане в историята като катализатор на дългоочакваната втора версия на Горещата война между НАТО и Русия. Или поне не още.
Бомбардирайте само когато ви кажем
Д-р Збигнев „Гросмайстора” Бжежински заяви в статия за „Файненшъл таймс”, че Вашингтон трябва да „отстъпи”, ако Москва не спре ударите срещу американските активи в Сирия. Под „американски активи” има предвид обучените от ЦРУ „умерени бунтовници”. А и в крайна сметка залогът тук е „американската правдоподобност”.
Д-р Збиг – основен наставник на Обама по въпросите на външната политика – настоява, че бомбардирането на обучените от ЦРУ „бунтовници” е „руска военна некомпетентност”, а една възможна американска контраатака би било да се „разоръжи руското морско и въздушно присъствие”. Ето как се стига до втора версия на Горещата война между НАТО и Русия. Но д-р Збиг признава, че „регионалният хаос може лесно да се разпространи на североизток”, което „ще засегне интересите на Русия, а след това и на Китай”. На кого му пука? Важното е, че „ще пострадат интересите на Америка и нейните приятели”. Ето такива изявления минават за висш геополитически анализ в „Империята на хаоса” (друго иронично обръщение за САЩ – бел.прев.).
От своя страна, „султан” Ердоган остава неспокоен. Москва вече изпари тригодишната му мечта за забранена за полети зона над Северна Сирия. Всъщност сега цяла Сирия е забранена за полети зона, но контролирана от Русия. А това обяснява цялата истерия и натиска върху Конгреса за още санкции срещу Москва. Как да бъде наложена забранена за полети зона над Сирия, когато Русия е вече там?
А всичко се развиваше като по вода за „султана”. Анкара – по настояване на Вашингтон – най-накрая отвори военновъздушните си бази за борба с ИДИС/ИДИЛ/Даеш, но само като част от план за смяна на режима в Дамаск. Като награда, Турция трябваше да получи своята забранена за полети зона.
Тук на сцената излиза повтарящият се кошмар на „султана” – кюрдската партия „Демократичен съюз” (ПДС) и сродната й Кюрдска работническа партия (ПКК). Ердоган просто не може да приеме настъплението на ПДС към западния бряг на р. Ефрат, целящо да помогне в борбата срещу ИДИС/ИДИЛ/Даеш. Той иска да „задържи” организацията в Кобани. Проблемът е, че ПДС – с подкрепата на ПКК – е единственият надежден съюзник на „Империята на хаоса” в Сирия. Въпреки това, „султанът” се въвлече във война – отново – срещу ПКК. Вашингтон не остана много доволен от това.
Имаме и ключовия коридор от Баб ал-Салам до Алепо, контролиран от подкрепяни от Анкара бандити. Това е мостът на Анкара до Алепо; ако той изчезне, изчезва и всяка възможност за смяна на режима. Фалшивият „халифат” заплашваше да овладее този коридор, затова и бе наложително да се предприемат действия.
Забележителното включване на Русия в театъра на военните действия хвърли всички предишни планове в безпорядък. Представете си пълното освобождаване на Североизточна Сирия веднага щом ПДС – с подкрепата на бойците от ПКК – получи достатъчно оръжия, за да смаже бандитите на ИДИС/ИДИЛ/Даеш. Представете си и че руските военновъздушни сили осигурят въздушната подкрепа за такава операция, координирана от руско-сирийско-иракско-иранската централа в Багдад. В отчаянието си „султанът” ще трябва да използва своите Ф-16 срещу подобна офанзива. А тогава може наистина да станем свидетели на сблъсък между НАТО и Русия с ужасяващи последствия. „Султанът” ще мигне пръв, а НАТО ще рухне в позора, от който не е излизал – въпреки непрестанните си учения срещу „руската агресия”.
twitter.com/mod_russia/status/651125676515323904/photo/1
Поздравете геополитическия ми джихадистки инструмент
Следващите си ходове руската кампания ще съсредоточи около пътя към столицата на ИДИС/ИДИЛ/Даеш ал-Рака, около която джихадистите се сражават за контрол върху петрола и газа на Ша’ир и Джазал. След това идват контролираните райони източно от Хомс и Хама, както и ал-Карятайн. Бавно, сигурно и методично, Москва се насочва натам.
Това, което руските въздушни удари вече постигнаха, е графично да изобличат целия гнил мит на новия джихадистки Интернационал. ИДИС/ИДИЛ/Даеш, Джабхат ал-Нусра и свързаните с тях салафитски бандити бяха поддържани с огромни финансови/логистични/оръжейни „усилия”, включващи различни възли – от оръжейни заводи в България и Хърватия до транспортни маршрути през Турция и Йордания.
Колкото до сирийските „умерени бунтовници” – повечето от тях дори не са сирийци, а наемници, – всяка песъчинка от пустините на Сайкс-Пико (тайно споразумение между Великобритания и Франция, разделило Близкия Изток на зони на влияние между Англия и Франция след Първата световна война – бел. прев.) знае, че те се обучават от ЦРУ в Йордания. Песъчинките са наясно и че бандитите на ИДИС/ИДИЛ/Даеш влизат в Сирия през Турция – отново през провинция Хатай, като в тази игра участва голяма част от армията и полицията на „султана”.
А що се отнася до това, кой плаща сметките за огромното количество оръжия, говорете с пословичните „ набожни богати дарители” – подбудени от своите духовни лица – от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, петродоларовата ръка на НАТО. Никой от тези бандитски отряди не би могъл да вирее толкова дълго без пълната, широкообхватна „подкрепа” на обичайните заподозрени.
Истеричната/апоплектична/епилептична ярост, обхванала „Империята на хаоса”, разкрива пълния провал – отново – на същата стара „политика” (спомнете си Афганистан) на използване на джихадисти като геополитически инструмент. Фалшивият „халифат” или „бунтовниците” са все кучки на НАТО и страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив.
Разочарованият „султан” бе принуден да преглътне и обидата от леко променената позиция на Вашингтон, която все още е „Асад трябва да се махне”, да, но променена на варианта за „преходен период”. „Султанът” ще продължава да бъде кълбо от нерви. Той не дава пет пари за ИДИС/ИДИЛ/Даеш, но сега пък на Вашингтон започна му пука – в известна степен. „Султанът” иска да разбие ПДС и ПКК, но ПДС е надежден съюзник на Вашингтон. Колкото до позицията на Москва, „султанът” по-добре да внимава в своите неоотомански стъпки. Той не може да си позволи да предизвиква „мечката”. Наскоро „Газпром” реши ще увеличи капацитета на газопровода „Син поток” в Турция, но с 1 милиард кубически метра годишно, а не с 3 милиарда. Според руския енергиен министър Александър Новак причината е техническа.
По-добре Анкара да се осъзнае бързо, защото дори това увеличение може да се изпари, ако не бъде постигнато споразумение по новия „Турски поток”. Тя е силно притисната от правителството на Обама. Освен това „султанът” знае много добре, че без Русия всички негови планове Турция да се превърне в ключов енергиен хъб от изток на запад ще изчезнат в анадолския шубрак. Накрая може пък той да претърпи смяна на режима.
Източник: RT
И ний сме дали нещо на християните-старо...
ПОГРОМ! ДВА УКРАИНСКИ КОМПЛЕКСА „ПЕЙТРИ...