Автор Владимир Николов

Представете си, че същия доктор беше пребит на работното му място от българин. Масовите коментари щяха да бъдат в полза на бияча, а докторът да бъде обявен за поредния престъпник в бяла престилка, който изнудва пациенти за пари. И всичко това без някой да се интересува от реалните факти. Защото на работното му място почти всички биха гледали на него по начина, по който в България вече свикнаха да гледат на лекаря – като на изнудвач. И съм сигурен, че 90% от тези които сега крещят „свобода за доктора”, щяха да викат „смърт за доктора”.

В ситуацията от Пловдив обаче стрелецът е гледан в ролята не на доктор, а в тази на собственик. Обществото вече го е дистанцирало от неговото конкретно битие на лекар (битие, което в болнична ситуация би го определило като член на „бялата мафия”) и го е дефинирало в актуалната ситуация като собственик – качество, което гарантира, че субектът е на страната на правото.

И тук е интересно как наименованието „лекар”, което в нашенската болнична конкретика се е превърнало в синоним на нещо обидно, в тази нова ситуация възражда абстрактното схващане за лекаря като за високоетичен и високохуманен човек. Човек, който не би извършил убийство, защото е... лекар. „Доктора” вече звучи свръхпозитивно, като определение, даващо на човека абсолютно и неопровержимо морално превъзходство над останалите.

Тази инверсия на общественото мнение в България според конкретната роля, в която заварените в съответната ситуация участници са дефинирани с готови мисловни модели, е много интересен феномен. Тя е характерна за по-неразвитото съзнание, което работи с готови шаблони и посредством тях вината се моделира като последица от предполагаемите морални предимства или недостатъци на участниците (лекарят е бяла мафия, учителят е мързеливец, таксиджията е измамник, геят е педофил, собственикът е стълб на обществото, циганинът е абсолютното зло).

Просто така е лесно да се ориентираш – имаш еталона и при появата на ситуация директно го залепяш върху нея, след което реагираш предсказуемо с много страст и гняв. И за да придобие идеалистичен образ, този нагон бива облечен в някаква обща кауза като патриотизма. И така жаждата за кръв става оправдана и дори придобива значението на обществен дълг. Няма нужда от факти, от проверка на обстоятелства, от преценка на действително случилото се – има значение само и единствено да се удовлетвори жаждата за мъст. Това не е гражданско общество. Това е тълпа, която се движи от инстинкти.

"Няма нужда от факти, от проверка на обстоятелства, от преценка на действително случилото се – има значение само и единствено да се удовлетвори жаждата за мъст."

На изтерзаният и объркан българин само това му остана- безогледната жажда за мъст.

Удобно е сега да дискутирате частен случай, и сигурно тайно се кефите, че българина вероятно ще излезе виновен, а любимият ви клет циганин с не знам колко си присъди за насилие ще е невинна жертва.
Е, точно за това т.нар. леви партии и движения, сред които сте и вие, в Европа търпят избори след избори крупни поражения.
Защото се прегърнахте с неолибералите, намерихте новата си любов в защитата на правата на всевъзможни и невероятни малцинства, но забравихте мнозинството.

Вижте реакциите за същия частен случай в жълтопаважните 2.96% медийки.
Еднакви са с вашите.
Това е, за което трябва да се тревожите, а не за инстинктите на тълпата.

Виж сега, вчера Пловдивският окръжен прокурор ясно каза, че тоя доктор 30 минути е гледал как циганинът краде и не е направил нищо, гръмнал го е с НЕЗАКОНЕН пищов и после го е дал на приятел да го скрие.
Докторът е боклук, но тук някои го изкараха герой.
Циганинът изобщо не е лежал за кражби, а за побой.
А комуноидната и путиноидна сган използва случая, за да реве пак колко са гадни циганите.

ти счупи главата заради глупостите, които пишеш тук...

На извънредна пресконференция на прокуратурата станаха известни доста смущаващи факти за убийството до областната администрация. Съпругата и децата на лекаря не са били в дома им в нощта на убийството, а в с. Крумово. Крадецът Жоро Плъха не е имал съучастник, а е бил сам. Опитът за кражба е извършен не от жилището, а от гаража на обвиняемия. Около 30 мин. Димитров е наблюдавал крадеца, не е позвънил в полицията, а слязъл до гаража. По думите му, е извикал: "Стой, полиция!" след което произвел изстрел във въздуха. Крадецът започнал да хвърля по него предмети и го ранил в крака. Тогава лекарят стрелял по него. Един от куршумите уцелил в гърдите Плъха. На мястото са открити четири гилзи, а д-р Димитров е казал при разпитите, че е изпразнил целия пълнител. Категорично е установено, че сблъсъкът между крадеца и обвиняемия е станал на двора. Джевизов успява да избяга и изминава 100-тина метра, където е намерен на следващата сутрин. Димитров се обажда на приятел и с негова помощ почистват следите от кръв и барут и прибират гилзите от местопрестъплението. Приятелят и лелята на лекаря го молят да се обади в полицията, за да съобщи за инцидента, но той отказва. Обажда се на друг приятел, неизвестно засега по делото лице, който изхвърля незаконния пистолет. Лекарят сам е почистил и обработил порезната рана на крака си, която му нанесъл Плъха.