Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2014 19:42 - „Турски поток” заменя „Южен поток”
Автор: dokumentalni Категория: Политика   
Прочетен: 4026 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Автор: Пепе Ескобар

Превод: Илиян Станчев

Моля, при препечатване на материала, цитирайте източника на българския превод и името на преводача!

В крайна сметка ЕС „победи” Путин, принуждавайки го да се откаже от газопровода „Южен поток”. Или поне това е мнението на западните корпоративни медии. Глупости. Фактите говорят друго.

Тази "тръбопроводистанска" (саркастично общо наименование за опасаната с тръбопроводи Евразия – бел. прев.) маневра още дълго време ще изпраща геополитически ударни вълни из цяла Евразия. С две думи: преди няколко години Русия измисли „Северен поток” – напълно функционален – и „Южен поток” – все още проект, – за да заобиколи ненадеждната Украйна като транзитна страна. Сега пък измисли споразумение с Турция, за да заобиколи „неконструктивния” (думи на Путин) подход на Европейската комисия (ЕК).

Предварителното описание на обстановката е от основно значение за разбиране на текущата игра. Пет години по-рано следях подробно най-голямото шоу на Тръбопроводистан – войната между съперничещите си газопроводи „Южен поток” и „Набуко”. В крайна сметка проектът „Набуко” беше спрян, а „Южен поток” може да възкръсне само ако ЕК си възвърне разсъдъка (не разчитайте на това).

По план 3600-километровият „Южен поток” трябваше да бъде функционален до 2016 г. и да обхваща Балканите, Австрия и Италия. „Газпром” притежава 50% от него, останалите собственици са италианската компания „Ени” (20%), френската „Еликтрисите дьо Франс” (15%) и германската „Винтерсхал”, филиал на „БАСФ” (15%). Тези големи европейски компании не са особено щастливи – меко казано – от развоя на събитията. Месеци наред „Газпром” и ЕК се пазариха за условията, но накрая Брюксел настоя на своето.

Русия все пак ще построи газопровод под Черно море, но вече преминаващ през Турция, като – и това е особено важно – той ще изпомпва същото количество газ като „Южен поток”. Да не споменаваме и че Русия иска да построи в Средиземно море нов терминал за втечнен природен газ. Така „Газпром” няма да е похарчил 5 млрд. долара напразно (за финансиране, технически разходи). Пренасочването е напълно логично от бизнес гледна точка. Турция е вторият по големина клиент на „Газпром” след Германия и много по-голям от България, Унгария и Австрия взети заедно. Русия работи и по уеднаквяването на своята газопреносна мрежа, чрез която ще може да доставя природен газ от всяка точка на страната до всеки терминал на руска територия.

Въпреки че няма нужда, Русия получи още едно доказателство, че в бъдеще нейният пазар ще се разширява само в Азия – особено в Китай, а не в посока страхливия, застоял, опустошен от остеритет (политиката на строги икономически мерки, която, въпреки всички доказателства за ужасни последствия върху икономиката, продължава да се прилага – бел. прев.) и политически парализиран ЕС. Еволюиращото стратегическо партньорство Русия-Китай показва добри резултати, което е видно от общите им инфраструктурни проекти – от строежите на бентове до полагането на тръби. Това е бизнес с остър геополитически обсег, а не идеологически пропита политика.

 image

 

Руско „поражение”?

 

Турция също удари джакпота – освен сделката с „Газпром”, Москва ще изгради и цялата й ядрена промишленост, без да споменаваме засилването на връзките в по-леки отрасли (търговия и туризъм). Преди всичко Турция е на път да стане пълноправен член на Шанхайската организация за сътрудничество – Москва активно лобира за това. Така Турция ще заеме привилегирована централна позиция едновременно в Евразийския икономически съюз и китайския Нов път на коприната (икономически проект на Китай за евразийска икономическа зона, обхващащ страни от Централна и Източна Азия и Европа – бел. прев.). ЕС блокира Турция? Тя поглежда на изток. Това си е евразийска интеграция в действие.

Вашингтон положи сериозни усилия да създаде нова Берлинска стена от Балтийско до Черно море, за да „изолира” Русия, но отново не бе подготвен за джудо/шах/го контраудара на Путин. И то точно през Черно море.

Ключова стратегическа цел на Турция е да стане незаменим енергиен кръстопът между Изтока и Запада – през нея да минава всичко от иракския петрол до каспийския газ. Оттам вече преминава азербайджанският нефт, благодарение на изградения с благословията на Бил Клинтън и Збигнев Бжежински петролопровод Баку-Тбилиси-Чейхан. Ако някога бъде построен (засега изглежда слабо вероятно), през Турция ще преминава и Транскаспийския газопровод, по който ще се изпомпва природен газ от Туркменистан до Азербайджан, след което ще се транспортира през Турция за Европа.

Това, което джудо/шах/го контраударът на Путин постигна с един ход, е санкциите на глупавия ЕС да навредят отново на самия ЕС. Германската икономика вече пострада, загубвайки бизнеса си с Русия.

Брилянтната „стратегия” на ЕС се върти около неговия т.нар. Трети енергиен пакет, изискващ тръбопроводите и природният газ в тях да бъдат притежавани от различни компании. Мишената на пакета винаги е била „Газпром”, който притежава тръбопроводи в много централно- и източноевропейски страни. А мишената в мишената пък винаги е бил „Южен поток”.

image

Сега зависи от България и Унгария – която, между другото, от самото начало роптае срещу „стратегията” на ЕС – да обяснят това фиаско пред народите си, и да продължат да натискат Брюксел; в крайна сметка, ще загубят цяло състояние, да не споменаваме, че няма да получат газ при спиране на „Южен поток”.

Обобщение: Русия ще продава още повече газ, но на Турция, а страните от ЕС, притиснати от САЩ, ще обикалят като кокошки без глави по мрачните брюкселски коридори, чудещи се какво ги е ударило. Атлантиците отново са в основен режим – готвещи нови санкции, а Русия продължава да купува все повече злато (според експерти, с цел да намали зависимостта си от щатския долар – бел. прев.).

 

 

Следете копията

 

Това съвсем не е краят на играта. Много променливи ще се пресекат в близко бъдеще.

Играта на Анкара може да се промени, но е малко вероятно. Президентът Ердоган – султанът на Константинопол – със сигурност вече е определил халиф Ибрахим от ИДИС/ИДИЛ/Даеш за свой съперник, опитващ се да открадне неговата слава. Затова султанът може и да уталожи своите неоотомански мечти и да върне Турция към отхвърлената политика на добросъседски отношения.

Домът на Сауд (династията, която управлява Саудитска Арабия от създаването й до ден-днешен – бел. прев.) е като камила на Северния полюс. Смъртоносната му игра в Сирия винаги се е свеждала до смяна на режима, с цел да бъде построен нефтопровод от Сирия до Турция със саудитски пари, който да детронира проекта за „ислямски” нефтопровод Иран-Ирак-Сирия на стойност 10 млрд. щатски долара. Но сега саудитците виждат, че Русия ще подсигури всички енергийни нужди на Турция – дори повече. А и Асад все още не иска да си ходи.

Американските неоконсерватори също острят копията си. В началото на 2015 г. Конгресът може да одобри Закона за свобода на Украйна. В превод: Украйна е „важен ненатовски съюзник на САЩ”, което на практика ще означава анексиране от НАТО. Следваща стъпка – нова неоконсерваторска безумна провокация на Русия.

Възможен сценарий е и васали/кутрета като Румъния и България – под натиска на Вашингтон – да позволят пълен достъп на корабите на НАТО в Черно море. На кого му пука, че това ще наруши сегашните черноморски споразумения, засягащи Русия и Турция?

Съществуват и Ръмсфелдовите „известни непознати” (популярна днес политическа метафора, взета от изказване на бившия министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд, описваща ситуации с недостатъчно информация, което прави развоя им неясен – бел. прев.) – Балканите ще се почувстват зависими от прищевките на Анкара. Колкото и Брюксел да държи изкъсо Гърция, България и Сърбия, от енергийна гледна точка те ще станат зависими от добрата воля на Турция.

Нека за миг се насладим на геополитическите ударни вълни. Предстоят и още – когато най-малко ги очакваме.

 image

 Източник: RT






Гласувай:
5
0



1. apostapostoloff - Ще, ще, ще, ще...
20.12.2014 06:08
Турция ще... Ще, ама на куково лято. Щом страна в отношенията е Русия, всички бъдещи начинания са обречени на провал. Защото самата Русия е пълен провал и това стана ясно на всички.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dokumentalni
Категория: Политика
Прочетен: 995223
Постинги: 125
Коментари: 819
Гласове: 746
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31